Paz

„Оставила съм нещо на бюрото ти“ – каза дребничката и пъргава чилийка Paz, и хукна през вратата, пожелавайки ми Весела Коледа.

На бюрото си намерих най-сантименталният подарък, който съм получавала. Малка картичка с мъничко шоколадово коледно мече, а вътре в картичката – малка гривна. Посланието в картичката – гигантско. Не мога да се сетя скоро да съм плакала така от умиление. Мъничката индианка Paz си беше оставила част от сърцето в няколко реда. Покъртително за мен послание. А аз я познавам едва от няколко седмици! Четох и препрочитах сто пъти няколкото реда, написани с едри, подредени букви. И си мисля цял ден днес – за това, как едно непознато момиче се е трогнало от малки жестове (парче домашен сладкиш, буркан супа или някакъв друг малък подарък, който забравяш, че си дал още почти веднага), и как човек, когото си виждал всичко на всичко 5 пъти, успява да ти бръкне в душата, и после цял ден се носиш като в сън през битовизмите на ежедневието, и ти става топло и приятно, коледно дори – сигурно това е автентично коледно чувство, и смисъла на Коледата, вместо купищата лъскаво опаковани подаръци – и как малките неща правят големите.

Ще й оставя подарък утре, изненадващ, но само мога да си мечтая да успея да избера едновременно семпъл и разтърсващ подарък, като нейното миниатюрно пакетче, донесло ми огромна емоция.

***

Ако не друго, то чисто новата ми работа поне ме запозна с хора като Paz, и ми даде нов смисъл на общуването с непознати. Съвпадение ли е, че е по Коледа?