проблясва там някъде

И как стигнахме до тук? Как, собствено, стигнах аз до тук? Преведи ми, нещо не ти разбирам езика. Не те чух. А?  Въобразила съм си, измислила съм си неща, чула съм обещания, нарисувала съм си рай? Това ли да разбирам от мълчанието ти. Че е толкова безумно всичко това, та дори дума не можеш да кажеш? Моля ти се!

Колко килограма тежи душата ти? Сто? Ето я на моята шия сега, натиска ме към дълбокото. Не я ща, вземи си я, имам си мои грехове за отчитане.

Хайде, кажи нещо в защита! А, правиш се на невидим? Ако те няма, значи няма проблем, нали? Браво, лицемер!  Май видях лисича опашка да изчезва зад ъгъла! Ти ли беше това?

Мълчанието ти, което тълкувам по различни начини всеки ден. Имам каталог с тълкувания вече. Почвам с „на теб изобщо не ти пука“ и минавам през „може да ти се е случило нещо“, докато стигна до „да, със сигурност нещо се крои, щом не се обаждаш“. Глупава и наивна женичка съм аз. Жалка и малка.

И виждам проблясъци едни там някъде в далечината. Проблясват лъскавите кукички, на които сама ще се закача, надявайки се да бъда изтеглена на брега.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s