стъпките ми в пясъка

„Един човек в края на живота си се обърнал към Господ и му казал: „Господи, защо в най-трудните моменти си ме оставял сам? Виж самотните ми стъпки по пясъка!“. „Не“, отговорил Господ, „това не са твоите стъпки – това са моите стъпки, защото в най-трудните ти моменти аз те носих на ръце.“  (Стъпки в пясъка)

Преди близо две човешки години минах през голямо изпитание. На тялото, впоследствие и на духа. Но се вдигнах някак, реших, че ми се живее, искам още от тоя свят и не ми се тръгва. Тогава всички ми пожелаваха това да е най-страшното нещо, което ми се случва в точно тоя котешки живот и да запазя другите си осем. Приемах го с усмивка, мислейки, че не може да е по-зле, че животът ми се рестартира, че всичко почва от нула и ще върви нагоре.

Година и половина след това живея с призраци, по-страшни от всякога. Лутам се и не спирам да си задавам въпроси. Изгубих се и не виждам брод през тая мътна река. Изглежда, че най-трудното започна в новия ми живот. И ако е вярно това, което ти днес, скъпоценен мой измислен герой, ми писа – че всяко добро се награждава с добро – то значи скоро ще намеря надежда, мир и красота! И един ден като се обърна и видя самотните си стъпки в пясъка… ще знае кой ме е носил на ръце.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s