обикновен ден като мен

Днес съм щастлива, че живея точно в тоя дом, тъкмо в това семейство, конкретно в тоя град и че съм това, което съм.

Обичайно скачам от крайност в крайност – от пълното отчаяние и самоубийствено желание да приключа с тоя фарс до идиотски приливи на ентусиазъм, увереност и сила.

Днес съм някъде по средата. По-скоро горе все пак.

Приех, че звездите искат аз сега да съм тук, точно тук и никъде другаде. Не зная защо съдбата продължава да ме вари в този нелеп казан, в който се намирам в момента, но вероятно си има някаква причина. Може би нещо ще науча от приключението, в което сама се вкарах и после няма да правя същите грешки.

Трябва да има край и рай.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s