аз не съм Пенелопа, ти не си Одисей

Почти година мина. Цяла една безумна година, имаше ли смисъл? През деня плетях килимчето на съмнението, а нощем го разплитах, за да мога наново да го почна. Хиляди предположения, догадки, страхове, лъжливи обещания, красиви думи, спомени и тъга се гонят на воля там, където някога имаше 2 грама душа.

Времето е релативно, обичаш да ми казваш.

Чакай ме още малко, аз ще дойда и всичко ще бъде наред.

Пропусна да добавиш „Пенелопа“, само дето ти не си Одисей.

Всичко ще бъде така, както трябва да бъде, нали?

Мисля си, колко безумно трябва да си влюбен в себе си, за да причиниш на някого всичко това. Толкова много ли се обичаш, че забрави кое е добро и кое е лошо? Колко време смяташ, че можеш да си играеш с нечия малка вселена?

Не знам защо продължавам да мисля, че има нещо истинско между мен и теб. Някакво гласче крещи, че всичко е голямо недоразумение, лош сън. А в същото време няколко ръце ми удрят шамари, за да се събудя най-сетне. Битката продължава…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s