обърканост с отчаяние

Не знам кой ден е и коя година. А аз какво съм? Имам ли си име, пол и на колко съм години? Какво изобщо търся тук?

Днес е един от онези дни, в които мога да се изстрелям с 200 в произволна посока, а мога и да тръгна надолу към добре познатото дъно. Пак със същата скорост.

Един от онези дни, в които чувствам, че нямам какво да губя, но и че кой знае колко не мога да спечеля.

Ден обикновен. Като мен.

Гледах три филма от различни точки на света. Най-близък до сърцето ми беше един за студентка, която изкарва пари като момиче на повикване. Беше отчаяна, не особено красива и носеще същото име като мен. Намерих други сходства, разбира се, но най-голямото беше, че и тя упорито лъжеше себе си. Най-вече себе си. Не завърши добре, не съм и очаквала да има щастлив край. Изглежда, че пътят към дъното се изминава много по-бързо, отколкото си въобразявах.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s