някой ден ще я открия

Тя е безшумна, безплътна. Промъква се само нощем, тършува и до сутринта си е отишла.
Влизам в малката светла кухня, която Тя винаги оставя чиста, и опитвам да открия следите й: чаша от кафе – още топла – в мивката с бледокафяв полукръг по ръба; книга, оставена до прозореца – представям си как внимателно е отгръщала страниците и леко е притискала по средата; миризмата на нова хартия я е опиянявала така силно, че е изчитала всяка дума бавно, плъзвала е очи по всеки нов ред така, както майка оглежда спящото си новородено и внимателно е опипвала новата страница с пръсти преди да я отгърне.
Търсих следи от нея в коша за смет – нищо по-различно от обичайното – обелки от краставици, кората на стар лимон, костилки от фурми и половин бисквита (вероятно изпусната преди това на пода) и изсъхнала торбичка чай. Букетче горски цветя в стъклена чаша на масата, няколко препечени трохи около тостера и два кестеняви косъма до вратата на килера.

Била ли е тук въобще?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s