рестартирай и ще се оправи

Някакви непознати хора тичат, вълнуват се, грижат се и подскачат нервно наоколо, отварям очи и ги виждам – родителите ми стоят до леглото, изпити и бледи са, те са първите лица, дето виждам в новия си котешки живот, после идват въпросите с липсващите отговори, поемам си дъх, затварям очи и разтърсвам глава, боли ме нещо някъде там, но не мога да разбера дали е мое или някой ми е говорил за тази болка толкова дълго, че я усещам като своя, питам се много неща, опитвам и да ги изрека, обаче осъзнавам, че парчетата от тоя пъзел липсват, прекалено много частички липсват и няма, няма кой да ми ги намери, за да ги подредя, а линиите се преплитат, времената се смесват и оставам с чувството, че лежа на това легло от сто години, ама самотни такива, какво ми се е случило и кога, собствено, спрях да имам нормален живот и минах в тая крайност, спокойно, само спокойно и всичко ще бъде наред, май каза някой и после се опитах да спя…

>“Пациентът не е контактен, агресивен е и буйства“<

Не спирам да се питам едно нещо – колко е тънка границата между „нормален човек“ и „пациент“, както и кога станах пациент…

А от какво точно се лекувам?

Рестартирай и ще се оправи, казвахме преди за всичко, което не вървеше.

Рестартирах. Не се оправи. Сега к’во?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s