Колко още?

Колко крачки ме делят от абсолютната лудост?

Сега границите са размити, страх ме е да стъпвам, защото не мога да преценя в кой точно момент ще прескоча оттатък. И после няма да мога да се върна.

Познавам двама мъже, минали през лудниците. Разказвали са ми. Не се познават, а аз няма да кажа кои са, защото ми повярваха и разказаха всичко, очаквайки да си остане история само за мен. За лична консумация. Такава е. Но напоследък много често се сещам за тях. На пръв поглед са си нормални градски хора. Приятни събеседници. Много начетени. Единият е твърд оптимист, другият – краен песимист. Имат различен начин на живот, но едно ги свързва – никой никога не би заподозрял за диагнозите им. Няма да допуснеш, че са… луди!

Разбира се, има много степени лудост. Само медикаментите са различни, останалото е ясно – те са ненормални и трябва да се лекуват.

Колко още остава, докато почна да се лекувам?

Advertisements

2 thoughts on “Колко още?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s