сълзливата неделя

От едно известно време се дразня много силно, когато някоя известна личност почине и всички изведнъж почнат да слушат песните/гледат филмите на съответния човек. Не ми е понятно как хора, които вероятно никога преди не са проявявали интерес към дадената звезда, в един момент почват бясно да споделят нейното творчество, прехласнати колко е велика, толкова много скърбят, че са способни да спорят с часове, когато някой здравомислещ ги посъветва да тъгуват по-умерено, без да заливат пространството с банални послания за вечността и сърцата.

Не го разбирам. Дори не трепвам, когато чуя кой известен е умрял. Вероятно съм коравосърдечна и безмилостна, обаче не мога да почувствам тъга, жал или дори елементарно съчувствие. И тук веднага някой би казал: „Е, да! Ама не е твоята любима личност, нали?“ и ще вметна само, че мои любими звезди вече си отидоха. При това бях в крехка тийн възраст и би следвало да се облея в сълзи, да нося черно с месеци и да го играя много скърбящ фен. Можех и някое тъжно стихотворение да напиша, вдъхновена за последно от звездицата си, а после да го публикуват в Тийнейджър Love. Обаче аз просто си пуснах някакви техни неща и пих едно малко – ето така отбелязах кончината им. (Забележка: в памет на Кърт Кобейн бяха повече от едно малко, ама това щото прочетох онова уж прощално писмо, а и имах приятелка-фен и си спретвахме Нирвана трибюти доста често години след смъртта му. Когато се спомина едва бях чувала за тях, така че помен правих по-късно.)
Днес само за няколко часа хората в списъка ми с контакти в дадена социална мрежа, които публикуваха песен или снимка на Уитни Хюстън бяха над 40… Аз имам около 500 човека в листата. Повечето от тях едва ли са имали друг допир с песните й, освен случайно по радиото. Сигурна съм, че нямат и една нещастна нейна песен на компютрите си, ама нееее… те сега го играят толкова опечалени, че всеки, който не споделя тая вселенска мъка, е наричан с всякакви доста обидни думи. И защо? Хората идват и си отиват. Това е толкова естествен процес!

Безкрайно съм изнервена от истериите покрай тази новина. Мисля, че хората си умират да се занимават с глупости, вместо да обърнат внимание на важните неща в тоя свят. По-лесно е така и по-удобно. Починала някаква певица, пък била тя и най-великата, и ето – повод да сме бездейни и безтегловни. Като че ли тя е имала влияние в живота ни преди това, та сега смъртта й да ни засегне така много! Просто не го разбирам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s