Добър ден, знак!

Добър да е денят! Мислех си да не зачеквам темата за влюбените на Деня на влюбените, ама ето ме – ще пиша за 14.02. Просто не мога да се стърпя! И нали уж чрез блога си лекувам душата, подходящо е точно тук да мрънкам днес.  Отвращават ме масовите клишета, които властват на тоя ден! >Мрън. Всъщност далеч не само днес си мрънкам – вече 44 дни само това правя в тоя блог. Надявам се никой да не чете редовно, защото малко ме е срам от цялото ми пораженческо поведение, което лъха от всяка една публикация. Най-много се надявам V да не чете, защото ще се разпознае във всеки ред и едва ли ще хареса тоя образ, който съм му нарисувала. Не искам никой да е нещастен дори за кратко заради мен!

Влача се по корем вече почти цяла година, самосъжалението ми стана всекидневна одежда, самообвинението – нощница, която обличам преди да си легна, а после сънувам миналото и неслучилото се. >мрън<

И сега, на тоя малоумен празник, който всички са запразнували като луди, ми се ще да сложа край на безсмисленото си страдание. Обещавам да не се изтезавам доброволно! Добър е денят!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s