обещанията си следвам

45 поста лечение и вече виждам светлинката! Доста се колебах, докато реша да си водя онлайн дневник. Струваше ми се абсолютно безполезно. Все пак реших да опитам, защото само по тоя начин не бях пробвала да си закърпя душицата. Обаче излезе, че блогирането наистина има терапевтични свойства! Първо е изразяването на емоциите, предавайки ги на носител, различен от приятелско ухо. Като напишеш нещо, то сякаш добива по-голяма яснота, защото докато го предаваш на хартията осмисляш по-добре ситуацията. Само че това го правя от съвсем крехка възраст – все си влача някакви тефтери, в които дращя нещо, факт.  Друго обаче е публикуването като израз на тия емоции – не само ги предаваш от душата си на клавиатурата и после на празната бланка, ами и ги публикуваш – т.е. стават достъпни за по-широк кръг хора. А когато признаеш пред по-широка публика (особено пред непознати!), то някак олеква още повече! Все едно съм написала „Обичам те еди-кой си“ на сграда в центъра на града и всички, които го прочетат вече знаят, че лицето & обича особата %. Почва да означава повече. Не за хората. За мен. Да заявя нещо пред повече от един човек е отговорност, от която не мога току-така да се отметна. Вчера обещах, че няма да се самобичувам и ето – не го направих нито за миг днес! А може би просто ми е дошло времето да живея нов котешки живот…

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s