Прошката

Не мога да забравя, но мога да простя.

> Нелсън Мандела

„Прости ми за всичко, което съм сгрешил“ – това ми пише V в смс от 1:46 през нощта. Закъсняло извинение или лицемерно и сляпо следване на традицията? Въпросът изобщо не е в това. А по-скоро – Дяволът или Ангелът в мен присъства повече тия дни? От една страна, разбира се, е желанието да простя, защото се надявам така да очистя душата си, омърсена от безброй многото лъжи, в които V ме набърка. Обаче и Дяволът се бори да не давам Прошката, защото така ще отворя път за нови лъжи.

Като цяло идеята, че „прости ми“ може да изличи всичкото сторено зло, никак не ми е по вкуса. Просто не разбирам, как така един човек може да прави каквото си иска, да се гаври с чувства и да потъпква обещания, а после да се извини с няколко думи и това да е достатъчно изкупление!

Всъщност не искам извинения, нито клишета, лъжи, обещания, клетви или красиви думи.

Искам да забравя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s