цитат от Сое Валдес

Като че ли откакто съм се родила правя все едно и също: мълча, избухвам, плача. Мълча, избухвам, плача. Разчупих своята пасивност. Да бъда меланхолична е моят протест, моята стачка, която съм способна да организирам, за да извадя тъгата си от колективната тъга, да ги накарам да намалят часовете ми на платена мъка, възнаградена със задължения. Като че ли можеш да пазаруваш, плащайки със задължения, и да си купиш захар или бензин например. Родила съм се дамгосана с вечното задължение. Трябваше да съм вярна на родителите ми. Трябваше да съм вярна на родината. Трябваше да съм вярна на училището. Трябваше да съм вярна на обществените организации и на разните други подобни. Трябваше да съм вярна на моите приятели. Трябваше да бъда вярна на съпруга ми. Трябваше да бъда вярна на всичко, което не беше вярно на мен. Плача, изпълнена с неверие, и това е моето страхливо доказателство за смелост. Да зная, че плача, защото не вярвам в нищо.

Сое Валдес

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s