Търси се…

 

„Преди двайсет години изгубих девствеността си. Моля този, който я е намерил, да ми я върне!“

Това е написала една позната в социалната мрежа.

Първо се усмихнах, а после се върнах мислено години назад към времето, когато аз самата се разделих с моята „невинност“. На сръбски „девственост“ е „невиност“, в по-стари текстове на български може да се срещне така. Моята „раздяла“ всъщност изобщо не беше болезнена, а още по-малко – планирана или обмислена. Просто се случи едно лято на един купон с безпаметно пияни хора. Човекът знаеше или подозираше (заради крехката ми възраст), обаче и дума не е ставало за моята девственост. Не сме го коментирали, първо си говорихме кротко на една тераса, пиехме си водка с касис, а после се намерих на покрит със зелени плочки под в една стая, която беше в процес на ремонт, така че в нея имаше само струпани кутии с боя, ролки тапети и телевизор в кашон. От стереото в хола продължаваше да дъни „Металика“, а извиканите от раздразнените съседи полицаи вече от час неуспешно звъняха на звънеца на апартамента. Из всички стаи бяха налягали хора, дори във ваната спеше някой, беше диво лято и аз си тръгнах сутринта към вкъщи с размътена глава и знанието, че нещо, за което тийнейджърските списания много разпалено пишеха, ми се е случило току-що. Толкоз.

Обаче горното ме провокира да си мисля за изгубеното и намереното. За това, как някои хора трябва да поправят грешките на други, да върнат на други неща, които не са отнели. За простата истина, че когато намериш нещо счупено, то невинаги ти принадлежи и понякога е добре да го подминеш, отколкото да го вземеш и да се опиташ на всяка цена да го поправиш. А сега си имам работа точно с нещо, което намерих и сърце не ми дава просто да го подмина. За човек.

Той е начинаещ алкохолик, влюбен е в мен или поне така твърди вече от доста време. Трябваше ми смелост, докато призная пред себе си (а и на него), че е зависим от алкохола. Пие винаги, когато има 2-3 лв за бутилка евтино вино. Преди не беше така, познавам го отдавна, изпили сме доста в онези невинни години, за които стана дума по-горе. Все си мислех, че го прави само с поводи и явно има доста поводи, за да го чувам и виждам толкова често пиян! Само че се оказа, че той се налива и през деня, сам, седнал пред компютъра.

– Защо? – питам аз.

– Така просто ми е по-лесно да не мисля за всички глупости.

– А утре?

– Ами и утре така.

– И докога?

– Докато умра от пиене, това е най-лесното. Обичам те, искам да съм с теб.

А дали аз искам да съм с някой, чийто живот е толкова омазан, че пред него моят живот-хаос прилича на детска рисунка? И дори да искам, ще имам ли сили да се справя с такъв гигантски проблем? Едва ли. Мога само да съчувствам, но не и да помогна. Ето, че аз намерих нещо, разбито от друг. Трябва ли да се мъча да го поправям?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s