сърце от зелен восък

 

Парче восък, оформено като сърце. Намерих го днес в един от онези шкафове, в които смятам, че няма нищо кой знае какво, че не притежават тайни. Но ето ти изненада! Открих това сърчице – лежеше си на дъното на една кутия и не ми казваше нищо. Когато един от хората, с които се лъжех, че сме един за друг, ми го даде, бях изпила много мента с мляко. Или джин с тоник. А може би текила с портокал и канела? Или ром? Все тая. Той си човъркаше нещо по масата, ровеше в свещите, разливаше восък, обаче и аз го правя това, така че не обърнах внимание, а и имаше доста народ на тая сбирка. Когато седнах на масата срещу него, той ми го подаде и не каза нищо, само ме гледаше. Друго не се сещам от тая вечер. Не знам и къде съм го държала изобщо това сърце, бях забравила, че въобще съм го взела.

Държах го и не усещах нищо. Нито жал по безвъзвратно отминалото хубаво време; нито лека горчивина, че не съм успяла да запазя чистотата на тази връзка; нито тъга, че нямам човек, който да ми подарява сърца, или каквото и да е от сърце; нито лека усмивка, с която да се сетя за някакъв мил момент; нито празнота. Нищо. Всичко се е изгубило в битието и времето, изглежда. Искаше ми се поне да ми стане драго, обаче само стоях и го гледах тъпо това сърце, изрових данните от мозъчните чекмедженца – град-парти-човек. В тоя ред, да.

Явно все пак съм успяла да форматирам тоя диск…

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s