ден като ден. 04042012

 

Един от Онези дни – много кафе, много слънце и малко свършена работа. Поне успях да си дочета книгата на Кундера, която влача от поне месец. Този път не го изгълтах на едри хапки, а го смилах на дребни късчета дълго време.

Цитатът на деня е от там:

Прозорецът на гарсониерата беше отворен и отвън нахлуваше нощният пролетен въздух. Лампичката беше изгасена и четирийсетгодишният лежеше неподвижно до момичето, слушаше я как диша, как се унася в неспокоен сън, а когато реши, че вече е заспала, я погали леко по ръката, щастлив, че е способен да й подари първия сън в новата ера на скръбната й свобода.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s