Вонегът<цитат

 

Все още на планетата имало много храна, гориво и така нататък за всички човешки същества, колкото и много да били, но в момента десетки, стотици милиони били изправени пред смърт. И най-здравите от тях можели да минат без храна не повече от четирийсет дни, а после щяла да дойде смъртта.

А целият този глад чисто и просто бил продукт на свръхголемите мозъци, какъвто продукт е и Деветата симфония на Бетовен.

Всичко се дължало на човешките глави. Хората просто сменили представите си за хартиеното богатство, но последствията се оказали такива: все едно че планетата била изхвърлена от орбитата си, блъсната от метеор с размерите на херцогство Люксембург.

 

Кърт Вонегът, „Галапагос“

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s