времето е някъде навън

 

Не мога да се сетя кога спря времето. Кога онзи огромен часовник, дето тиктака над целия свят, изведнъж изчезна за мен. За кратко се мъчех да го открия, после се отказах, потъвайки в някакво доста удобно забвение.

Може да е било, когато си тръгнах от Бп и зарязах 2+ години връзка. Или когато си тръгнах от работата, която ми даваше само лоша енергия и никак не осмисляше времето ми. А май беше, когато прекарах 4 години, лъжейки себе си (и околните), че това, което правя в Университета, има смисъл. Или когато спрях да комуникирам с някои приятелки. Имах и доста приятели мъже през годините, но мисълта ми е за жените. Моите бивши.

  • Стела – живееше на съседната улица. Била съм 2-ри или 3-ти клас. Прекарвахме много време заедно, предимно у тях, защото техните все ги нямаше. Лепяхме си лепенки в лексиконите и разменяхме ароматизирани листчета от тефтерчета. (По това време имах какви ли не колекции – от дъвки „Турбо“ през миришещите листчета, та чак до цигарени кутии, картички и пощенски марки.) Беше зората на сериалите и с нея много си играехме на някакъв сериал, не помня точно кой, но те по това време правеха ремонт у тях, бяха разместили холната си секция, и тъкмо зад нея, ние се събличахме и пипахме (както правят по филмите). Там получих първата си целувка, спомням си, че беше много кисело едно такова, Стела май не си беше мила скоро зъбите, правихме го няколко пъти, а после сериалите на живота на всяка една от нас си потекоха в своето собствено корито и се отдалечихме. Сега: поздравяваме се по улиците. И толкова.
  • Александра – първата ми приятелка в училище, сприятелихме се в 5-ти клас и бързо почнахме да прекарваме времето след/преди училище у тях. Тя живееше до една казарма, във „военен“ блок, така че гледахме как войниците маршируват долу, настанени на малката им, вечко оакана от гълъби тераска на последния етаж на блока. После влязохме в гимназията, бяхме в различни паралелки, а дружбата ни някак се разсъхна, дори не разбрах как.
  • Галя – съученичка от гимназията, бяхме доста близки, винаги идваше у нас, никога не ходехме у тях. Слушахме Depeche, и толкова много имахме да си кажем, че  си разменяхме бележки по време на часовете, за да не губим комуникацията. Споделяхме доста интереси, харесвах я, беше ми като сестра. В един момент „сестра ми“ започна да си пише с човек, в когото бях много влюбена и често й разказвах за него. Опитваше се да го впечатли и това ужасно накърни егото ми. (Тогава си мислех, че мога да бъда единствена за някой мъж…) Скарахме се и аз престанах да я търся. Дори не я забелязвах, тя престана да съществува. По-късно й написах извинителен мейл, а тя ми върна писмо, с което заявяваше, че не иска никога повече да чува за мен.
  • Даниела – съученичка пак. Общувахме си доста, имахме приливи и отливи в отношенията, но като цяло я защитавах от момчетата, които й викаха „Коня“, пишех й домашните по Английски и говорехме с часове по телефона (домашния, кой друг…). В крайна сметка тя излъга всички, че е болна от диабет, оказа се патологична лъжкиня и някак раздялата дойде от само себе си
  • Яна, Ани и Силвето – Светата троица. Дружки от гимназията. Седяха на противоположния край на класната стая, бяхме доста далеч, така че нямаше как да преписваме една от друга, но бяхме много близки. Обичах ги много, с тях съм вършила големи глупости. Всеки петък излизахме, пиехме, пушехме, пишехме си фалшиви извинителни бележки, парите ни бяха общи и винаги, когато на някоя й трябваше терен за секс, другите 3 помагаха. Имахме хиляди случки заедно, слушахме еднаква музика (а в гимназията заради музиката тръгва и спира всичко). Необяснимо ми е и до сега как така с тия хора изведнъж спряхме да се чуваме. Отначало ми се струваше, че отбягват само мен, после се разбра, че и помежду си не държат връзка, но във всеки случай – нещата спряха след завършването на гимназията.
  • Светла. Съквартирантката и колежка от Бп. Прекарвахме много време заедно на работа и в свободното си време, всичко беше ок, докато не се намесиха някакви трети лица и прекратихме отношенията си. Оказа се, че далеч не сме имали толкова общо, колкото си въобразявах, щом отношенията ни бяха развалени от долнопробна интрига. Изнесе се без скандали, но с много блъскане на врати и гневно сумтене.

Мога веднага да се сетя и за мъже, с които вече нямам отношения, но при тях е по-сложно, отколкото с жените. Поне що се отнася до приятелство.

Във всеки случай – времето  за мен сега е спряло.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s