„Хищни нокти“

Запътих се към Веснини. Изпитвах необясними угризения, че бях изоставил майка й напоследък.

– Сядай, има фантастично зеле, а леля ми от Шид прати пуйка. Ей сега я извадих от фурната. И щрудел с мак има, и портокали, и месник – хвърли ми поглед тя и нареди масата.

Докато си събличах якето, от джоба му падна джойнта, който Нада ми беше свила за из път. Майката на Весна загуби ума и дума.

– Това да не е… – посочи тя с пръст масура.

– Да, госпожо. – отвърнах аз, защото беше ясно, че няма смисъл да шикалкавя.

– Ами… не е ли противозаконно? – рече тя, втренчена в джойнта.

– Много неща, свързани с мен, са противозаконни, госпожо.

Тя избърса ръце и свали кухненската си престилка. Седна срещу мен и завря лице току до моето.

– Може ли да опитам? – пошепна и се обърна да провери дали стената зад нея не е чула какво пита.

– Разбира се, госпожо.

– Сега? – зарадва се тя.

– Когато пожелаете, госпожо.

Още няколко секунди фиксира като хипнотизирана джойнта, после се взря в мен с някакъв детски поглед.

– Боже, аз никога не съм вършила такива неща.

– Никога не е късно да се почне, госпожо – уверих я аз и запалих джойнта.

Тя ме гледаше, все едно изпълнявах опасен цирков номер. Нада ми каза, че майката на Весна ще умре подир три години от усложнения след операция на жлъчката.

Завъртяхме няколко пъти и аз забелязах, че майката на Весна се понадига от стола, сякаш се ослушва.

– Малко ми отмаляват краката – сподели тя.

– Така трябва.

– И ми се вие свят.

– И това е в реда на нещата.

– А през цялото време ли ще е тоя световъртеж?

– Не.

– А какво ще ми стане?

– Каквото е имало да става, вече е станало.

– Така ли? Наистина? но… ауууу, да, прав си! Ауууу! – оживи се тя. – Ами ти… Какви очи имаш, на кого са ти такива сини?

– На баща ми.

– Този, дето ви е напуснал?

– Да, той.

– Разказвала ми е Весна, а Весна между другото е много добро дете. И тя няма баща…

– Аз имам баща.

– …замина за сезонна работа през осемдесета година във Франция и ако щеш вярвай, повече не се върна.

– Гадняр.

– Весна още не може да го преглътне. До пети клас ме питаше кога ще се върне татко, обади ли се татко, а пък аз си викам майната му на баща ти, ама майната ми и на мене, дето кой дявол ме караше да дойда от Шид чак в Белград, та като се качих на проклетия трамвай, се запознах с онзи копелдак! Кой знае къде е в момента…

Марко Видойкович, „Хищни нокти“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s