Олово във формата на сърце

Сутринта, отивайки към нея, си мислех, че съм като от някой разказ на Йовков – аз съм бездетна майка, която много иска да има деца и е тръгнала по врачки и баячки. Действително приличам на йовкова героиня по това, че до известна степен съм отчаяна, само че причината да ида при баячка далеч не е дете.

Anyway, откакто стана онова със стоножката, много взех да си въобразявам, че ме лази нещо. Да не говорим, че от месеци се стряскам от всеки по-силен шум. За тази бабка знаех, че лее куршум, че от дълги години само с това се занимава и реших да отида при нея. Признавам, че интересът ми беше и нездрав – да видя какво се прави, как се прави, да се потопя в нещо тотално непознато. Нямах никакви очаквания, нито имах идея за какво става дума. Бях решила да скоча в света на окултното с двата крака.

Вчера се разбрахме да отида днес в 9 сутринта. Докато се уговаряхме забелязах. че има интересен звънец на вратата, веднага си помислих, че искам да го снимам, обаче реших да го направя днес преди да вляза при нея. Не е разумно да вадя фотоапарат при първата ни среща и да задавам така идиотското питане: „Ще имате ли нещо против да снимам този звънец?“.

Така че днес в 8:50 цъфнах пред портичката на къщата. Ама лош късмет – до входната врата седеше някакъв тип. Повъртях се известно време пред портата (към 30 секунди примерно) и влязох. Онзи беше гол до кръста, на около 30-35 със странна татуировка на рамото. Гледаше ме някак подозрително, а когато го питах дали има някой вътре, той скочи и ми отвори вратата с обяснението, че няма никой и да влизам. (Де да знам, представях си, че при баячките е навалица като пред кабинета на личния лекар или – в духа на Йовков – струпани волски коли и кахърни хорица, които са дошли от близо и далеч да търсят изцеление.) Влязох. Бабката ме посрещна на вратата с „Влизай, бабо, влизай!“. И влязох. Обстановката беше досущ като в разказ от Йовков, т.е. – бедност. Крайна бедност. Нямаше врати, само закачени перденца. Не видях нито една врата. Може да е имало някъде из къщата, но аз не видях. Минахме през нещо като кухничка и влязохме в просторна стая, където имаше печка на дърва, легло, покрито с някакъв губер, стар бюфет, маса с олющена мушама и три столчета. Стените бяха с някакъв неопределен цвят, може и да са били бели някога. Цялата стая беше застлана с не особено чисти черги. На едната стена висеше някаква избеляла картинка. Нямах време да оглеждам подробно, защото бях по-запленена от ритуалите, в които бабата се впусна още от вратата. Първо премери с червен конец разстоянието от челото до коленете ми. После нави конеца и го пусна в очукано кастронче с вода. Добави и някакви билки във водата, взе олово и свещи, а после запали печката и ме накара да седна точно срещу нея. Между нас сложи третото столче, а на него – паничката с водата. Взе една дълга лъжица, която беше завързана с тел на някаква пръчка. Личеше си, че пособието е много употребявано. Сложи в лъжицата парчето олово и свещи и я протегна над огъня. Пита ме как се казвам и започна да реди нещо на някакъв непознат за мен език. Опитвах се да запомня някоя дума, но не можех. Бабата баеше много монотонно. Загледах се в огъня, оловото почна да се топи, заприлича на акациев мед. Тогава тя извади лъжицата, ръката й ужасно трепереше, взе паницата с водата и обърна лъжицата върху нея. Ссссс и оловото беше на дъното на купата. Имаше неправилна форма, приличаше на смачкан трън. Тя го извади и каза: „Не спиш спокойно, така ли е?“. Кимнах. Бабата не каза нищо, сложи пак парченцето в лъжицата и отново почна да го топи. Баенето продължи. След малко извади лъжицата, взе онова с водата и ми каза да се наведа. Направих го и тя вдигна купичката с вода над главата ми. Тогава пусна оловото в нея. „А! Сърце!“, каза тя. Вдигнах глава и погледнах във водата, обаче можех да видя само едно сплескано овално нещо, приличаше на монетка. „Нещо сърцето те мъчи. Просто те боли, някаква мъка имаш там“. Кимнах. После процедурата с топенето и пускането във вода се повтори, потрети. Бях като хипнотизирана, не запомних колко пъти го топи, нито колко пъти точно излизаше сърце. Но във водата все блестеше сърце, като накрая си стана като умалено копие на човешко сърце. Тя каза, че няма никакво съмнение – трябва да си лекувам сърцето. После взе два въглена, пусна ги и тях във водата, започна да нарежда пак същите баеници, като на определено време хващаше купата и я прокарваше по ръба на печката. После хвана две клонки от билките и започна да бърка водата и да си мънка същите думи. Чувах името си, както и нейното, но нищо друго не схващах. По някое време някой отвори входната врата, влезе, но единственото, което видях, беше развяване на перденца в другото помещение. Бабата изведнъж вметна с друг глас и по-високо: „Боби, оная чорба ври ли?“, а оттам Боби сухо отговори: „Ври“. Старата само каза: „Ако щеш, пусни копър!“ и продължи с баенето. Така и не разбрах кога Боби излезе, само чух входната врата. После бабата взе един дървен кръст и почна да реди някакви думи и да докосва определени части от тялото ми с него. После каза: „Слушай сега, пичка срам няма.“ и ми обясни, че преди да изляза от вкъщи тия дни, трябва да правя кръст върху… ами това, дето срам няма:) Аз я гледах смаяна, тя ми обясняваше някакви неща, които сякаш не чух. Явно наистина не ги чух, защото я питах какво трябва да правя. Тя повтори: „Нали знаеш, че пичка срам няма. Правиш кръст“. После ми сипа от водата с оловото и билките – трябваше да я завъртя 2 пъти и да пия 3 пъти. Извади оловото и билките от водата, сложи ги в найлонче и направи малко пакетче. Даде ми го и каза да го нося в ляв джоб през деня, а вечер да го слагам под възглавницата си. Така до петък, когато трябва да го хвърля в река. Бях толкова зашеметена от тия ритуали, че почти забравих да я питам колко пари трябват. Все пак се сетих и тя каза, че няма значение колко ще оставя. Извадих някакви и тръгнах към вратата. Тя тръгна след мен. Бях вече на двора, заедно с нея, когато се сетих за звънеца. Погледнах натам, но някъде в двора се мярна онзи (Боби, предполагам), а и бабата беше там с паницата с вода. Питах я какво ще я прави. Ще я сипя на дърво, каза тя и плисна водата върху някакво дръвче, като пропя злото да остане на това дърво, а не върху мен. Отиде ми идейната снимка на звънец, казах си и тръгнах.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s