един час

Прочетох книга, която силно ме развълнува и цял ден (и нощ) ме преследваше. В нея главното действащо лице – което работи в просперираща фирма – има извънбрачна връзка с много по-млада от него жена. Той неотдавна се е оженил, но не живее със съпругата си все още. Влюбва се лудо в една продавачка, прави какво ли не заради нея, всичко е прекрасно – приказен секс, невероятно съвпадение на характерите, много общи интереси и неусетно отлитане на всяка секунда, когато са заедно. Междувременно жена му го принуждава да заживеят заедно. Само че той не се прибира по цели нощи, дори отива при майката на любимата си (като в същото време говори с ненавист за тъстовете си), където обяснява на женицата, че иска малка сватба в планината. После див секс и т.н. Непрекъснато крои планове как ще заживеят заедно, ще прекарат заедно вечността… Един ден жена му разбира, че той тъче на два стана, така да се каже. Оставя му писмо, в което му казва, че отива за седмица в чужбина, а когато се върне, иска той да е взел своето решение. Нашият човек хуква да пътешества с любимата си, с най-добрите си приятели, граби с пълни шепи от всичко, което му попадне, изобщо – в този момент от книгата по всичко личеше, че той е забравил за жена си. В предпоследната глава той отива да я чака на летището. Казва, че вече е взел решението си. Отиват си, тя отключва вратата на кооперацията, в която е общото им жилище, качват се по стълбите и пред входната врата той вижда любовницата си. Жена му, разбира се, не се досеща коя е особата пред вратата, а последната обяснява, че чака да се приберат съседите. Казва, че ще остане един час. Двойката влиза в апартамента си. Жена му се мотае из жилището, възхищавайки се на безупречния ред, а той си мисли, че отвън любовта чака. Ще чака един час. В този момент жена му се мята върху него и започват да правят секс. Няколко минути след като са свършили, двамата се разплакват. Отвън, пред входната врата, любовта също плаче, мисли си той. Но остава с жена си.

Разбира се, веднага се разпознах в лицето на любовницата, макар че това стана едва в последната глава, когато тя стоеше пред вратата и каза, че ще чака един час. Преди това изобщо не се асоциирах с нея. Връшах се няколко пъти назад, препрочитах редовете, в които говори за жена си, но не можах да открия. Кое беше това, което го накара да се върне при нея? Кое го накара просто да зареже любовта, както сам я наричаше, пред вратата?

 

п.с. При следващото си ходене в Сф смятам да пусна книгата на свобода (чрез http://www.bookcrossing.com), както и още няколко, впрочем. Но тази специално ще я пусна, защото е прекалено тежък товар за мен, върна ме година и половина назад, върна ме в началото на този блог, а аз нали уж бягам с всички сили…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s