Wizz неволи

Обикновено рядко се ядосвам до степен да крещя. Трябва да стана свидетел на някаква жестока неправда, за да побеснея. Е, днес стана така. Бълвам змии и гущери срещу Wizz Air и тяхната „система“.

Работата е там, че преди близо месец си резервирах отиване и връщане до любима дестинация. Само че при резервацията съм забравила да посоча, че искам и фактура. Сетих се днес, когато се чекирах онлайн. Поровичках в страницата им, накрая намерих, че трябва да се обадя на един телефон, да кажа, че искам фактура и да платя 10 лв за услугата. Ок, реших, че е стандартна процедура, така че не бързах. Към 11 се обадих. Женски глас с акцент ме предупреди, че обаждането ми се таксува 96 стотинки на минута. После ми пуснаха музика, а аз чаках да ме свържат с оператор. Чакането продължи 2 минути поне. После ме свързаха с един оператор унгарец, който говореше сносен български. Почнах да му обяснявам, че искам фактура на името на еди-си-какво. Диктувах, той писа. Това продължи поне още 2 минути. После ме накара да продиктувам данните на Visa картата си. Чакахме да се извърши плащането… Опа! Не става, каза той. Има проблем с картата. Е, помислих си, трябваше да имам към 50 лв на нея, ама реших, че нещо съм забравила и явно съм ги похарчила. Онзи ме помоли да изчакам, защото щял да опита пак. Не стана. Добре, казах, ще преведа пари и ще опитаме пак. Затворих. Обадих се в банката, която обслужва картата ми, казаха ми, че пари в картата има. Ок, звъннах пак на унгарците. Този път ме свързаха с момиче (след слушане 2-3 минути на музичка, разбира се). Помолих я да ме свърже с колегата си, за да не губим време да се обясняваме пак, но тя каза, че не може да ме прехвърли, зает бил. Ок, ще звънна пак. Затворих. След 20 минути се обадих отново. Беше друга мацка. Реших, че ще й обясня на нея, за да стане по-бързо (уж). Почна се пак същата процедура – номер на резервацията, име на пътник, за къде се лети, а на коя дата, после – номер на картата, име на фирмата, данъчен номер и пр. Още поне 3 минути. Изчакване… Ами не става, картата е отхвърлена. Добре, отговорих, но вече леко почнах да се дразня. Защо? Ами имате проблем с банката, не е при нас. Отговорих, че ще проверя. Затворих и звъннах в банката. (В този момент пресмятах колко ли пари дължа на БТК вече заради тия разговорчета от по 5-6 минутки, слушане на музичка и 200-те пъти „Благодаря“ на минута, които чувах.) От банката ми казаха да изчакам, почнаха проверка. Накрая ми отговориха, че при тях всичко е точно и няма проблем да плащам. Вече бях ядосана, когато за 4-ти път се обадих в Wizz Air. Пак чакане, музика, обяснения, че обаждането се заплаща и пр. Свързаха ме с някакъв си пич. Обясних надве-натри, после пак диктувах имена, полети, карти, резервации… Той каза, че не става. Аз му казах, че знам, че не става, но фактура ми трябва и искам да преведа парите по сметка. Отне му 3 минути да ми обясни какво да напиша като отида в банката, номер на сметка и пр. За секунда си помислих, че одисеята свършва, но тази надежда се сгромоляса при думите: „До месец ще имате фактурата на електронната поща.“ !&^#^*%^#%“@# К’во?! Месец? Скръцнах му, че ми трябва до няколко дни, а след месец ще ми е толкова потребна, колкото парче тоалетна хартия. Не може, каза той и вметна: „Най-рано след две седмици!“. Съжалявал, ама това било положението. Сопнах му се (е вече се сопнах!), че не ми върши работа и цялото им безкрайно разтакаване ми е дошло до гуша. Момент, рече онзи, ще питам шефа ми не може ли до дни. Изчакайте. Чаках. Благодаря, че изчакахте. Не може. Най-рано до две седмици. Изкрещях му, че не искам нищо и треснах телефона с такава сила, че се чудя как оцеля горката машинка.

Сега, знам, че момчето не ми е виновно с нищо, че той опра пешкира заради всички, с които говорих днес,  осъзнавах това през цялото време. Все си мислех, че не бива да си го изкарвам на него. Но накрая просто ми дойде в повече цялото мотане, разговори, музички и разпити кой пътува и за къде. Ами ако си бях резервирала полет миналата седмица за тази седмица? Пак ли щях да получа фактура след месец? И какъв, по дяволите, е проблемът с издаването на фактура от днес за утре? Не разбирам.

Вярно, че аз се запънах като магаре на мост с тая фактура и бях решена на всяка цена да я получа, въпреки че не стана от едно обаждане. Можех да им тегля майна след първото „Благодаря Ви, че летите с Wizz Air“ и да ида да пия бира в парка. Ама не, аз съм твърдоглава и докато не си счупя главата, не се отказвам. Е, пратиха ме по дяволите, но това далеч не е всичко!

Преди малко получих на пощата си разписка, че съм заплатила 4 пъти по 10 лв за промяна на фактура! Бога ми.

Обадих се в банката. Там ми казаха, че движение по сметката ми няма, но било практика това да се разбере едва след няколко дни. Както съм си платила билета на 20.06, така при тях пише, че е на 25.06… Чудно. Не ми стигат парите за телефон, дето се натрупаха, ами сега има и вероятност да получа не 1, а 4 фактури след месец!

Едва ли ще се навия на Wizz Air повече, освен ако не е нещо много спешно и на живот и смърт. Безкрайно съжалявам, че избрах (уж) лесното и бързо пътуване със самолет пред 10-часовото лашкане с автобус в жегите.

Тръгвам, зарязвам писането в блога и се отдавам на пътуване и писане в личната ми история. Може от нея после да има интересно за разказване…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s