Колоритно ми е, когато не ме налайват

След вчерашното емоционално изказване, че филмите в Бг много ми допадат, днес онзи горе (долу?) се постара да ми отвори очите. Той (тя?) никога не те оставя в заблуда прекалено дълго. Обикновено е въпрос на време да видиш действителността.

Следобяд яхнах колелото, въоръжена с фотоапарат и желание да заснема така колоритната обстановка наоколо. Карах си бавно по булеварда, движението беше слабо. На едно кръгово ме засече някакъв тип с „Голф“. Би трябвало да ме изчака, след като първа бях влязла в кръговото, нали? Е, той не го направи и последва крясък: „Оглеждай се, ма! Недей да вървиш като коза!“ Останалото не го чух точно, но съдържаше нещо за майка ми.

Би било доста наивно да се възмущавам тук, какво пък толкова е станало – в Бг правото винаги е на страната на по-силните. Реших да карам по по-забутаните улички на града, където няма да преча на никого чак толкова. Не успях да снимам нищо кой знае какво, защото вдъхновението ми леко беше почнало да изчезва. Продължавах с колелото, докато пред един блок не ме подгони малко кученце. Търчеше след колелото и лаеше злобно, а стопанката му – бабичка с нездрав вид, която държеше на въженца още две подобни помиярчета – просто стоеше безучастно и гледаше. Нахалникът продължи да тича след мен и след като излязох на главната улица. Не спираше да лае, а на главната имаше опасност някой да блъсне и него, и мен.

След половин километър ударих в такава коварна дупка, че спуках гума. Слязох и започнах да бутам, все още се оглеждах за неща, които евентуално да снимам.

След като се добутах до кварталното магазинче, реших да купя хляб и мляко. Бабката с усилените сериали ме заразпитва къде съм била, а аз измрънках, че на разходка. На излизане от магазина стъпих в кучешко лайно, което се беше появило, докато съм пазарувала…

Извод: филмите са добри, когато не миришат на кучешко ако…

Все пак две снимки от днес:

Жилищен блок, в който все пак живеят хора…

Филми в Бг

Колоритна е България. Тия дни намирам екзотика във всичко, което ме заобикаля в родината. И сякаш гледам филми от различни държави. По-точно:

  • кварталното магазинче, където винаги е усилен телевизор, по който върви сериал (това е като български филм, няма как);
  • групичката младежи, които седят и пият бира на бордюра пред общежитието до близката гимназия, слушат Пърпъл на някакъв телефон, а около тях щъкат бездомни кучета (младежите са като в шведски филм, а кучетата – като в близкоизточен);
  • децата от крайния квартал, в който живея – те са малки гамени, които след време ще се превърнат в наркодилъри, проститутки или обикновени дребни тарикати (приличат ми на герои от румънски филм, сещам се поне за 2 такива);
  • опразването на улиците в 20.00 часа, когато почват сериалите по Бтв и „Биг Брадър“ по Нова + усилване на телевизионните приемници (това е от турски филм, ама пълнометражен);
  • бездомните животни по тия географски ширини – безнадеждни и унили като всичко наоколо (виждала съм ги много във филми от Африка);
  • лъскавите коли втора ръка, донесени от Западна Европа, които карат бавно, със свалени прозорци, които облъчват с чалга и сръбски турбофолк (в тия моменти все едно гледам сръбски филм);
  • миризмата на печени на тенекия чушки, която по това време от годината е навсякъде (това си е балканско кино отвсякъде);

И т.н.

Тия кадри биха могли да бъдат от всяка една държава, всеки един квартал, но са тук, под носа ми, пред очите ми, в сърцето ми…

Ум ти ся разсейва по земное кълбо_цитат от Милен Русков

От няколко дни усилено чета „Възвишение“ на Милен Русков. Не си падам по хитови книги, но тази определено си е заслужила голямата слава.

А гласове наистина чувам в главата си тия дни. Все от различни точки на света…

Голям револуционер, но не е и той докрай с ума си, брате! Туй според мен от много обикаляне по света става. Ум ти ся разсейва по земное кълбо като шепа листа по вятъра пуснати, по широко някое поле. Кога нещо говориш или мислиш, или правиш, га че ли от сички тия точки на света гласове чуваш. Затуй малко като побъркан понякога стоиш. На много места си, тъй да ся рече. Е, поне на мен така ми ся струва.

Милен Русков, „Възвишение“

От друга страна

Съобщения от сорта на:

„Последна вечер. Есенни багри, приятно и хладно време, лек дъждец. Лешоядите мигрират към Африка, залез, слънцето се скрива зад хълмовете на Г., лисица ловува в храстите, големите корморани се готвят за нощувка на брега на реката, двойка белоглави кръжи щастливо над скалите…“

Или още повече:

„Пътува ми се…
и ми се ходи на планина.
Без да е много абстрактно.
Толкоз.“

ме карат да искам да остана, защото са написани от хора, които рядко срещам по принцип. Тук имам такива, а навън – из белите държави – май не съм срещала от тия.

+ красотата на родния език.

Image

Какво не харесвам в тая страна*

*Навремето в „Егоист“ имаше подобен материал, сега се сешам, Автор е  М. Карбовски. Казваше се „Защо не харесвам тази страна“, там той изброяваше причините си. А аз – леко ядосана – ще си кажа моите. Без да ме питат.

Децата

Вървях си днес по улица една, а срещу мене – млада майка с невръстно хлапе, което влачеше малко пластмасово столче. Детенцето (в розово облечено – момиченце значи) мрънкаше нещо, майка му се спря и изкрещя: „Престани да ми мърмориш! До гуша ми дойде! Като те сърби, седни на стола и се почеШАЙ!“ (Северозападен диалект. – б.а.) 

Онова млъкна и безропотно (и безмълвно!)  продължи да се тътри след родителското тяло. Огромната досада, примесена с леко отчаяние от живота в тая скапана държава, звучаха ясно в гласа на младото майче.

Ето това не разбирам в тая страна, писала съм го май вече, ама пак ще го напиша – не мога да схвана защо всички решават, че трябва да раждат деца, при положение, че има хора, които явно не могат да понесат това бреме.

Не се сещам някъде на друго място, в друга държава, да съм чувала майки и бащи така яростно да крещят на децата си на публични места, да ги обиждат, бият и ненавиждат толкова много.

По-нататък срещнах особа с количка, а в нея – русо момиченце. Майката опяваше: „Ми омръзна ми вече от тебе, разбери ме , бе! Това не искаш, онова не щеш, писна ми от тебе!“

И техните майки

Повечето от това, което смятам за Майките, го казах по-горе, както и в някои други публикации тук, обаче пак ще го кажа (много ме дразнят, така е!) с риск да обидя някого – жените трябва да помислят добре, когато решат, че ще си правят бебе с някого, защото когато ти си недоволен от живота (си), то неизбежно е да произведеш двойно по-нещастно отроче. Факт.

Губерниите наши

Това лято прекарах доволно много време в противоположни части на страната.  Различни и колоритни по свой начин са те, но навсякъде властва един и същи мързел, тихо недоволство и повсеместно пиянство. Ама наистина много се пие в тая страна!

София

Не мога да го разбера тоя град. Или да се науча да дишам с него. Ходих много пъти, все без никакви очаквания бях, не можах да си намеря мястото там, питах се по сто пъти на час, как успях да изживея цели 4 години от живота си там.

Мръсните тоалетни

Те са такива навсякъде, освен в по-добрите заведения. Тоалетните в учреждения, гари, автогари, кафенета и квартални кръчми, са под всякакъв санитарен минимум, още се мъча да ги приемам като даденост на живота в тая страна.

Всичко по телевизията

Не спирам да се убеждавам, че много ми се остава тука. Млад съм бе, живее ми се, както се казваше в един хубав (стар, разбира се) бг филм. Ама после пускам телевизорчето и всичката моя амбиция да сътворя бъдещето си тук, изчезва за секунди. Прехвърлянето на няколко бг телевизионни канала в произволно избран час и ден, е напълно достатъчно да ме засили с 200 км/ч към сайтовете за работа в чужбина. Потресена съм от „Алф“ и „Доктор Куин Лечителката“ (както и от Happy Nation на Ace Of Base, която звучи всеки път, щом отида на Централна гара в София, ама това е за параграфа „София“), турски сериали, чалги, брадъри, ненужни чуждици, благотворителни концерти, комици с техния „клозетен хумор“ (благодаря ти, Гури, за якото определение!)  и български телевизионни поредици.

Животът е другаде/пъхането на нос

Сигурно е неизбежно. Вероятно е заложено в природата ни. Може би е балканска черта. Независимо дали живееш в малък град или във вездесъщата столица, съседите все се пробват да ти надничат в чинията и да разглеждат боклука ти. Особеното за малките градове и селца – че там това е вид забавление – хората си организират седене по пейките пред блока с цел обсъждане на минувачите, а понякога си позволяват и да ги коментират на висок глас, та да може потърпевшите да чуят и да се засегнат.

Скромното ми лично мнение е, че хората толкова много нямат свой собствен живот, че всячески се опитват да откраднат от чуждия. Инак защо биха седяли по пейките с часове или биха надничали през балконите в съседните апартаменти?

Като обобщение

Да, ядосана съм, раздразнена и леко отчаяна от горното. Не харесвам майки с пищящи лигльовци, нито София, мръсни тоалетни, прелюбопитни съседи или телевизията ни. Като цяло смятам, че сме калпаво племе.

Само се чудя едно – струва ли си да се опитвам да свикна с всичко това?

Световете ни паралелни

Лутах се из София днес, мотах се в „Младост“ в тъмницата, ръмеше съвсем леко, но това беше достатъчно, за да превърне улиците в кални реки, да разсърди още повече хората и да вкисне и малкото усмихнати автобусни шофьори. Качих се в 413, а там – поезия! – намусени хора, наблъскани един върху друг, кал, мъждукаща светлина от прашните лампи, неприятна миризма. Слязох на следващата спирка – реших да вървя пеша до Младост 3, к’во толкова.

През това време едно момче, което се намира в сърцето на Родопите, ми написа смс.Извадих телефона и всички хора около мен изчезнаха в тоя миг. Прочетох го на една тъмна спирка, той пишеше, че гледа залеза, птиците, една лисица, която ловува в храстите, есенните багри на планината… Писах отговор и продължих изпитанието си по бул. Ал.Малинов, който в момента е в ремонт и задръстването се вие докъдето ти стига погледа. Бях вече доста кална и се чудех с какъв сос да бъдат спагетите, които ще готвя, както и какво още трябва да напазарувам и тогава получих втори смс. Момчето от Родопите пишеше, че това е последната му вечер там, утре си заминава, казваше ми кои птици накъде мигрират, както и какво точно вижда…. Лятото свършва за всички, помислих си, газейки из софийските локви. Иронията е, че днес е Кръстовден, което според народните обичаи бележи края на лятото и началото на есента, а тези есемеси дойдоха като камбанен звън, който известява тъкмо приключването на едно славно лято.

Прекрасно беше, само дето аз пак се разминах с Него. Може би момчето от Родопите е Той – онзи, който много ми трябва. А може да е било просто мараня в жаркото лято, сън в лятна нощ, халюцинация от жегата, кой знае, няма и да разбера.

Уинона forever.

Всичките, ама всиииииииичките ми приятелки в БГ до една са или са се запътили сериозно към модела „мъж, за когото да готвим -> бебе -> домакиня -> регистрация в БГ Мама“. Отворих си аз преди малко Фейсбук, гледам една особа, с която много дружахме в гимназията, качила снимки. Видя ми се доста странна и отворих да разгледам защо. Оказа се бременна в пети-шести месец. Поне така пишеше.

Не бих се изненадала въобще, ако с нея се бях запознала наскоро, а не през смутните 90-те, когато заедно се мъкнехме къде ли не. Мацката, която познавах тогава, беше жестока бунтарка, около нея винаги се носеше миризма на цигари, в гимназията бягахме заедно от часовете, пишехме си фалшиви извинителни бележки, напивахме се зверски с чиста водка, слушахме Blur и Аланис и мечтаехме за нирвана. По-късно моята приятелка ходеше с най-яките алтернативни пичове в града, а те й подаряваха за рождения ден неща като авторски албум, записан на касетка, татуировка или обръсване на главата. Беше истинска дива самодива, много филмова личност, често я свързвах с Уинона Райдър, защото приличаше на нея, а и някак й подхождаше да е ходила с някой като Джони Деп.

На снимките, дето гледах, нямаше и помен от Уинона. Видях една непозната за мен бременна жена, снимана по ресторантите край морето и интимничеща с очевидно доста по-възрастен от нея мъж. До кадрите имаше коментари като „чакам храната, много съм гладна“ и други подобни.

Няма лошо, нали? Само че за Уинона все си мислех, че никога няма да роди или изобщо да се задоми, че все ще си остане вън от всякакви клишета, стандарти и стереотипи. Нека е жива и здрава бъдещата майка! Само че ми се щеше сред набора познати в БГ да остане поне някоя Уинона…

Image