Сандали

Колко много път извървяха и това лято! И колко места видяха! Червените ми сандали, които нося от години. Накратко и в просъница разказвам.

Това лято те:

  • Се запознаха с доста интересна навалица, хора всякакви, но тези, които срещнаха, бяха от добрите;
  • Ходиха в странство на едно езеро, дето много искаха да видят, там им беше забавно и вдъхновяващо;
  • Вадиха картофи на един бостан заедно с босите крака на една неуморна баба, после бяха събути да си починат, докато собственичката им газеше из рохката, топла и влажна пръст, припявайки Ред Хот Чили Пепърс, на чийто концерт отново не беше;
  • Гледаха птици в една планина в южна България, наред с маратонките на един интересен тип от Пловдив и правиха тегели от и до тръбата, с която се гледаха най-разнообразни видове животни и попиваха от цялата безкрайна самота и пустота на мястото;
  • Гониха диви коне в едно изоставено село близо до турската граница, а по някое време бяха заведени до скрита в гората джамия, датирана някъде към 16-17 век – добре запазена и зловеща сграда сред гората;
  • Седяха на кафе в едно лъскаво софийско заведение, следейки превзет разговор за приоритетите в живота, как човек трябва да улегне, да се спре и с досада слушаха колко е важно да бъдеш сериозен;
  • Возиха се в разнообразни градски и междуградски автобуси, влакове, самолети, маршрутки, хващаха на стоп коли на симпатични и недотам добронамерени хора, люляха се офроуд в джипове, пълни с бири, доброволци и разговори на няколко езика;
  • Присъстваха на няколко задушевни разговора, проведени на най-вдъхновяващата тераска в полукълбото, после попиваха сълзите, които капеха върху тях, а накрая заспаха заедно със собственичката си върху неоправеното й легло;
  • Заравяха се в пясъка по брега на една планинска река, докато собственичката им събираше оставен от къмпингуващи „хора” всякакъв боклук;
  • Пътуваха до едно изоставено родопско село, където обхват на мобилните телефони няма, нито хора, електричество или път;
  • Влачиха дърва из гората, където празнуваха рождението на собственичката си, която пееше и пиеше (почти) до припадък, защото умираше от кеф;
  • Въртяха се около един фотогеничен дългокос младеж с пиърсинг на лявата вежда, който обясняваше нещо за добрите енергии, ама никой не помни точно какво;
  • Лежаха на един затъмнен диван, объркани и безпомощни в обясненията на собственичката си, която се мъчеше да изрази гласно пред един уж соулмейт какво я мъчи, така и не се разбра какво искаше да каже авторката;
  • Играха карти заедно с едно детенце, което много иска да живее в Бг, но е принудено от обстоятелствата да обитава далечна северна страна;
  • Пиха и пушиха с много различни хора и бяха еднакво щастливи да слушат както интересни истории, така и откровения, жалби, вицове и обикновени дребни битови разговори, защото всичко през това лято си заслужаваше.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s