Нещата, без които (не) можеш.

Представи си, че попаднеш на торба с твои вещи, които си изхвърлил преди известно време. Да кажем, че е минало повече от година и половина, откакто си се разделил с тях. А те, изхвърлените неща, са най-разнообразни – от дрехи, козметика, обувки и дребни украшения през книги, дискове и ретро радио, подарено ти от колекционер на предмети с антикварна стойност. Ето те, седиш с торбите и ги отваряш една по една. А от тях изскачат предметите, без които си смятал битовото – и донякъде емоционалното – си съществуване за невъзможно. По игра на Съдбата и Злата орисница (оная, най-злата от всичките около люлката ти навремето), нещата ти са се озовали на стотици километри от теб, в чужда къща, при хора, които едва познаваш. Ей ги на – хората са пазили грижливо предметите цяла година и половина, надявайки се и чакайки неизвестно какво. Изтекла вода, изредили се сезоните, превъртели се часовници, сменили се хората… И ето! Един ден пазителите на вещите решили да ти пратят торбата с Нещата. Онези, ценните, нали, без които трудно било възможно да се продължи напред…

Лежах в леглото и ме беше страх да стана. Те бяха там – присъстваха в пространството с цялата си материална тежест, по-зле – натоварени бяха с емоционален товар, които не знаех имам ли сила да разтоваря. Отворих куфарите и гледах Нещата известно време. Не смеех да ги пипна – сякаш не са мои.  Накрая хванах една торбичка, отворих я – дрешките в нея миришеха на чисто – прани и напълно нови за мен. Аз съм котка, която търси собствената си миризма и като не я намери върху нещо, веднага го отхвърля като чуждо.

/!@#$%^&*()

Цял дообяд стояха куфарите, едва открехнати и чужди. По обяд реших, че стига им толкова престой в стаята ми и ги отворих. Почнах да вадя торбички, пакетчета и чантички – всичко беше доста грижливо опаковано от майката на V. Милата женица! Какво ли си е мислела, докато е прибирала вещите ми и е сгъвала дрехите ми. Беше се постарала всичко да е добре опаковано, за да не се повреди. Погрешка е сложила и няколко копринени халата в моите куфари. Прибрах ги отделно и смятам да ги даря някъде.

Отварях и разглеждах всичко, спомените ме връхлитаха, намерих сгънати прилежно бележките, които бях написала на V. преди да тръгна. Бях му организирала нещо като игра с търсене. Детска история – сложила му бях в гардероба бележка, че трябва да погледне под леглото. Там имаше друга бележка да види в шкафа с радиото и пр. Накрая в последното скривалище бях оставила любимият му/ни шоколад и емоционално писмо. Тъпо. Кой знае колко подигравателно се е смял на глупостите ми, когато се е прибрал у тях, без мен, след като ме остави (уж за две седмици) в БГ. Майка му ги беше сложила и тях, както и много други бележки, които обичахме да си оставяме по мебелите. Похабена хартия, ще рециклирам всичко.

Обличах някои дрехи, които тогава обичах да нося. Стояха ми като преди година и половина, но вече не ми бяха любими, а в джобовете им намирах смачкани носни кърпи, визитки и касови бележки – некролози на един много минал живот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s