Вятър от морето

Ето как изглежда моят телефонен указател (кратка извадка):

Marti Madj.

Marti Brat Mu

Mtel smetka v chujbina

Nadya Pirogov

Neli Slujeben

Parkirane_Sf

Pizza

Spasitelen centre za kostenurki

Tanya Nov

V.P.

Вятър от морето

Рядко пиша кодови имена на хора, които почти не познавам, но това – Вятър от морето – беше толкова спонтанно измислено, сякаш познавам този човек от години, а това етикетче му лепна идеално.

Морето е ясно – той е роден край него. Вятърът е някакъв наш лаф, който не ми е понятно точно как се роди, но аз веднъж му казах, че е вятър, а той се изкефи много и сподели, че това го ласкае. Или нещо такова.

Не зная той какво значение влага точно – и каква е историята, скрита зад вятъра му – обаче аз свързвам вятъра с нещо вихрено, което се носи с огромна лекота, преминава бързо, може да разруши доста, но и носи много красиви промени, разни леки пухчета и помага много, когато главата ти ври от мисли и ти трябва успокояване.

Точно това направи той, когато ми се обади днес вечерта, за да си поговорим, докато върви между две села. Беше лек разговор, небрежен и прекрасен, какъвто много рядко водя напоследък. Той вървеше към Джа, понесъл като подарък един кашон с гълъби за сватбата на приятел. Разказваше ми, че тръгнал на стоп, стигнал до някъде, обаче решил да мине по нов път, който не е пробвал до сега. Тръгнал беше от там, междувременно се беше стъмнило, а той вървеше и ми разказваше разни неща. Какво смята да прави с живота си. Какво иска да прави с живота си. Какво вижда пред себе си на пътя. След това ми разказа какво се прави, когато срещнеш куче(та) в гората и си сам. Срещу него лаеше куче, а той най-спокойно ми обясняваше какво трябва да се направи и междувременно го правеше. Беше ми много приятно, леко и извън времето. Това беше най-якото риалити, което съм гледала, щото никога не ми се е случвало някой да ми разказва как върви през гората, при това съвсем спокойно, все едно приказка разказва, а аз чувах стъпките му и клонките, които пукат под краката му… Говорихме си около час, който за мен мина като минута.

Вятърът от морето успя да ме пренесе в една вселена, която безкрайно обичам – планинската.

И на прага на поредното си чужбинско предизвикателство, което поемам другата седмица, тази лека приказка ме накара да се чувствам още по-сама и изгубена.

Защото винаги съм искала това, което той описваше – планината и свободата.

Защото никога не намирам точните хора в точното време, а все се разминавам с тях – като сега.

Защото не спирам да се заблуждавам, че сега съм добре, че всичко е добре, че ще бъде добре.

И защото не вярвам, че някога ще се намерим с това, което искам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s