Снежинките вътре в мен

 

Image

Вечер, прекарана в нищоправене. Задушна спалня. Нерадостни мисли преди сън. Кратка дрямка. Ужасно безсъние. Тежко спящ до мен мъж. Въздиша и се обръща, придърпвайки ме. Нали това исках, защо сега не мога да се зарадвам?

 Сутринта пристига навъсена и със сипещ се на парцали сняг. Излизам без кафе и без особено настроение. Той ме оставя на светофара, по традиция, щото сме в различни посоки, аз слизам в снега, чувам как пуска Someone Like You на Adele и  усилва много. Следва разходка до моята квартира, минавам по остров М-т през снега, в белота и красота, която така контрастира на мрачното време вътре в мен, че ми иде да разритам цялата тая красота, щото така се е ширнала, а на мене ми е така тясно в душата…

Снежинките се въртят около мен, много обичам сняг, що не мога да го харесам и сега?

Никога никой няма да обича Мен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s