милувката на бушо

Busójárás. Бушояраш. Походът на бушо. За трета година ходя на унгарски кукерски фест. (Така го пиша, щото няма превод, това май е най-близкото по смисъл.) И вече съм тотално влюбена в тях.

cover

Теорията на Ф. Бегбеде, че любовта трае три години, се отнася само за хората. „Бушо“ са друго нещо. Строго погледнато, те са хора, преоблечени като страшни създания. Но за мен са много повече.

Те са варвари, обикалящи улиците и вдигащи шум.

Те са митични създания, диви и непокорни, пренесени в този фалшив свят от едно друго време.

Те са уродливи и страшни, но много истински.

Те нямат задръжки, затова показват истинската си страна.

Те се крият зад дървени маски и овчи кожи, но са искрени в желанието си да се забавляват.

cover2

Тази година стоях най-малко сред тях, имам най-малко направени снимки, но пък ми се случи нещо, което остави много сладък вкус.

Бях се наредила на първа линия за похода на чудовищата, снимах клипчета, защото искам да направя малък репортаж за това на работа, смеех се и почти подскачах от възбуда. А те, бушотата, минаваха и се закачаха с жените, щипеха ги по бузите, дрънкаха с хлопатари, въртяха кречетала, бутаха момичетата с дървени пръчки, правеха смешни стойки – всичко в рамките на традицията. Тълпата беше развеселена и приветстваше щуротиите им със смях. Няколко чудовища ме закачаха и мен, тъй като аз завирах обектив в муцуните им, ухилена от ухо до ухо.

Във вихъра на шествието, обаче, едно от минаващите бушо се спря до мен, наклони глава и протегна ръка към лицето ми. Погали едната ми страна толкова нежно, че аз изтръпнах. Изведнъж се препарирах. След това погали и другата ми буза, а аз стоях като хипнотизирана и не мърдах. После ме погледа мълчаливо за няколко секунди, погали косата ми и отмина.

cover3

Преживяването беше изключително лично, остави ме замислена и някак замечтана. За секунда си нарисувах няколко възможни сценария за този човек – за някой, който е видял в мое лице безследно изчезнала любима; или образ на дете; отминалата си младост…

Мислих за този човек и се опитвах да си представя какъв е той зад маската. Но никак не успях да си го представя, той остана просто образ с дървена маска и овча кожа, един от многото в тълпата от чудовища, анонимен дявол, измислена фигура, кратка илюзия.

cover4

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s