Днес сутринта М. трябваше да събира багажа си от апартамента, в който живее, тъй като двама от съдружниците му – мъж и жена – идват днес за няколко дни. Стандартно – той трябва да се премести в друг нает от фирмата апартамент в сграда, която няма собствен паркинг и толкова добри условия за живот. Правил го е десетки пъти. Ще събере дрехите си – които се побират в два малки куфара – и ще се премести там. Докато той събираше вещите си, аз му правех сандвичи за работа, както и кафе за себе си. Той забързано прибираше неща по несесери, куфари и пликове. Не гледах какво прави, защото бързах да му направя нещо за обяд. После ме целуна, взе сандвичите и забърза към асансьора и дневните си задачи. Аз – подобно на една примерна съпруга – го изпратих до вратата, целунах и пожелах ден без нерви. Тривиално и доста обичайно за времето, откакто се познаваме и откакто спя при него почти всяка нощ.
Затворих вратата на апартамента и влязох в банята. Видях, че не е прибрал моята козметика (аз също трябваше да излизам почти след него). После установих, че той не е прибрал нито една моя вещ (нито дори хавлията, която ползвам и е негова, или пък чехлите, които той ми купи да ходя у тях). Беше оставил и тениската, с която се разхождам, когато съм при него. Тя също е негова.
Намерих скрит смисъл във всичко това. И за да не бъда поредната истерична жена, която търси под вола теле, ще кажа, че процедурата по изнасянето за няколко дни вече е била отигравана поне 2 пъти. И двата пъти той взе моите неща без да ме пита, а може и да ме е питал, а аз да съм казала, че да, естествено, прибирай.
Отначало се учудих. После си дадох сметка, че интуицията ми – която откакто го познавам ми крещи да не се забърквам – и този път не ме е подвела и аз наистина съм просто поредната бройка. Той сам ми каза веднъж да не слушам думите, а да гледам делата. Е, вярна на навика си да правя списъци, ето някои факти:
- Той никога не се обръща към мен по име. Или дори с някакво лигаво обръщение. Когато се налага – и сме с други хора – да ме адресира директно, той ме поглежда и казва: „Извинявай, би ли ми донесла еди-си-какво“. Когато сме сами, просто по default се разбира, че говори на мен. Когато ми се обажда по телефона, започва с „Ехоооо“, което използва като повик към всички други хора, с които има лични, а не бизнес отношения.
- Когато говори за бившите жени, с които е имал връзка (или просто е спал), той никога не казва имена. Използва – унизителното според мен – „кака“. „По това време живеех с една кака“. Думите „приятелката ми“, „гаджето ми“, дори по-неутралното „една бивша“ не присъстват в неговите разкази. Чувала съм да ме определя като „кака“ пред други хора и хич не ми е ставало приятно. Очевидно и аз съм част от редицата с каки.
- Никога не разказва за живота си преди да ме срещне, макар да съм го питала и да ми е било интересно да чуя какво е правил. Той обикновено ми разказва някоя история за котки, за кучето му… Да кажем, че доброволно ми е разказал само санитарен минимум – колкото да не си помисля, че нещо крие. „Какво искаш да знаеш? Питай ме“, така казва. А аз не искам конкретно нещо, просто искам да разбера що за човек е. Да, разбирам, че мъжете не са приказливи принципно, обаче не мога да се отърва от чувството, че той всъщност не иска да разкрива за себе си пред мен.
- Нееднократно е казвал, че иска след време да му помагам в работата, дори че иска да остави един ден на мен тая фирма, когато той трябва да разработва пазарите в други европейски държави. В същото време ми е разказвал за съдружника си, който има 5 деца от 3 жени. И всичките му бивши жени действат някои от фирмите му. И че със сегашната той иска да направи същото – да я върже с дете, за да може да е сигурно, че тя ще му остане доверен човек. Или нещо от сорта. Гнусно ми е да пиша за подобни неща и да си цапам блога с такива низки страсти. Но не мога да избягам от усещането, че М. планира нещо такова и с мен, след като вече ми каза, че иска да имаме деца.
- Когато го поканих на вечеря у нас – едва се познавахме – за първи път, бях се постарала да сготвя доста (защото исках да го впечатля, тъй като той е чревоугодник). Той дойде с празни ръце, а аз игнорирах факта, решавайки че е бил разсеян да мине да купи поне бутилка безалкохолно. Вечеряхме, аз вдигнах масата, той не попита искам ли помощ, но това не ми направи впечатление. Когато станахме, за да излезем и да отидем у тях, той погледна към натрупаните в мивката чинии и пита: „Нали ще се самоизмият?“ и се засмя. (Разбирай – „Нали ти е кеф да миеш чинии?“)
Може и наистина да диря вълк сред агнета, но не мога да приспя интуицията си. Тя ми казва, че този човек ме използва, че въпреки сладките му приказки за деца, котка и куче, пътувания и вечност, аз трябва да избягам навреме.
digitalenzvuk 