Мъките на раздялата

hand

Днес седим и си говорим по телефона. Развиваме теории. Обсъждаме варианти. Търсим причини. Искаме обяснения. Тази връзка не върви, защото еди-си-какво-ти-е-в-душата. А аз не зная какво ми е. Нито дали изобщо душа съществува.

Малкото останала ми смелост се изпарява със затварянето на телефона. Чувствам се отново изгубена, уплашена, сама и в тъмното. Аз пипам в тъмното, но много предпазливо, придържам се с два пръста за стената, както правех на онази изложба, която разкрива какво е да си сляп. И безумно ме е страх. Не зная какво ще напипам в тъмното, вървя плахо, все пак напред, но много предпазливо. Не виждам, но и не чувствам. Изгубих се. И никой не може да ме намери. Защото съм невидима.

Advertisements

One thought on “Мъките на раздялата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s