Урок на живота: Ако искаш нещо добре свършено…

treeee

От сума време мивката в банята не тече. Едва капеше и дори зъбите беше невъзможно да си измиеш. Не ми се занимаваше с проблема, дори не го погледнах, а и някак смятах, че като имаме нов съквартирант (местно момче), той ще вземе нещата в свои ръце.

Ама не. Всички се правеха, че не живеят тук или поне, че са само за малко.

Беше добър социален експеримент. Съквартирантски по-скоро.

След като местното момче опита някакъв безумен вариант с пълно с вода и оцет шише, което беше прикрепил за крана (все едно водата ще тръгне сама нагоре, противно на всички физични закони), реших да не оставям повече нещата така.

Запретнах ръкави, отвих филтъра на крана и к’во – тон кал вътре. Понесох го да го мия в кухнята, а там двойката вечно гладни америкаци приготвяше вечеря. Ето, казах, това бил проблемът. Охххх, погнусиха се те, това е отвратително!

После благодариха – по американски – за предприетата инициатива и всеки пак се затвори в стаята си.

Цели 2-ма мъже в тая квартира и все едно ги няма. Аман.

тегаво

тегав ден на работа. не бях доволна от свършеното. тъпчех се със сладки, а бях зверски гладна. долазих до нас. нямаше вода, уж трябваше вече да са я пуснали. трескаво чистих прозорци. после излязох. разхождах се сама из парк един. седях на пейка и гледах хората. звънях на Е. тя не вдигна. после я срещнах случайно в трамвая към нас. гаджето й ми се зарадва. тя – не. говорих някакви несвързани неща и побързах да сляза. не ми пука какво са си помислили. у нас все още няма вода. ям шоколад и ми е безкрайно тъпо. пропадам някъде, дори не виждам къде.

lone

Интуицията да слушам

 str

Огорчение? Разочарование? Болка? Не мога да реша кое от тези изпитвам в момента, но със сигурност чувството не е приятно.  Ама е  познато.

Интуицията ми казваше, още отначало, че нещо не е ок с този човек. Не можех да реша какво, но ми светеше една лампичка.

Не го познавах изобщо, а той твърдеше, че сме сродни души. Знаех много малко за живота му. И се чудех какво ме караше да си тръгвам десетки пъти от него с чувството, че повече няма да се видим. Смятах, че просто ме е страх да се обвързвам сериозно. Той така ме убеждаваше – че трябва да се отпусна, да му повярвам и да заживеем щастливо.

Ама нещо все ме ръчкаше да се махам, да не му се обаждам, да си тръгвам, да кажа „Чао” за последно.

Очевидното несъответствие – той се държи мило, прави каквото пожелая, изпълнява ми желанията, играе го загрижен, съчувства ми, подкрепя ме и пр. клишета. А аз все се дърпам, защото нещо ми казва да бягам.

Беше ми писнало да се чувствам виновна, че така брутално отхвърлям доброто момче, а то – милото! – се старае до полуда да ми угажда.

И тая вечер, като ми свърши смяната в 22, не ми се прибираше, а и бях сама в офиса. Почнах да цъкам безцелно по разни сайтове. После нещо ме накара да потърся повече инфо за М. Отначало нищо не открих, понеже името му е доста често срещано. На първо четене той нямаше активност в голям брой сайтове – само в Социалната мрежа, в TripAdvisor и LinkedIn. Стандартното, почти помислих, че няма профили на други места.

Бях прекалено капнала от умора, за да се сетя веднага, но по някое време почнах да ровя с адреса на електронната му поща. Не беше трудно да намеря няколко профила в различни сайтове. После попаднах на странно потребителско име. Вездесъщият Гугъл ме пита какво точно искам да кажа, но аз го игнорирах и загледах резултатите.

Сайтове за запознанства.

„Хайде да не се гоним, че ще се хванем!” – казали го някакви хора и прави са били.

Сайтовете за запознанства са милиони, но като имаш e-mail нещата се улесняват значително. Той, моля, е висок 175 (!) и тежи 80 кг, обича колоездене, плуване, исторически филми и книги! Не беше трудно да го намеря в няколко сайта. Беше си написал рождената дата, мястото на раждане, както и един цитат, дето му стои на Скайпа. Тъпо копеле. Дори не се беше старал да се скрие мъничко.

Завладя ме онова чувство, което изпитах преди точно 2 години пак през май някъде. Когато получих покана за сайт за запознанства от V. Не знаех каква е тая мрежа, влязох и що да видя – момчето си беше написало, че си търси гадже. И той тъпо копеле.

Само че сега не ме обзе паника. По-скоро ме стисна нещо за гърлото. Прелиствах сума ти страници.

С някакви разчекнати рускини. И „харесва ми” под снимките им, цъкнато от него. Някакъв доста абсурден порно форум. Някакви тъпотии, написани от М. на шльокавица в сайт за срещи. Някакви долни лъжи в графата „за мен”. ..

Не гледах много. Беше ми достатъчно да видя това, което видях.

И да си помисля – не без известно задоволство – че интуицията ми е била вярна.

Може и да съм търсила повод да го разкарам от живота си, може и наистина да съм се чудила как да изтрия вината, която изпитвах, не знам какво е, но едно е факт – беше ми гнусно.

Големият моралист. Който копнее за три деца от мен. Дето иска семеен уют. И незабравими пътешествия по света. С жената на мечтите си – мен.  Естетът, който обича красива еротика. Романтикът, който вярва в любовта и я търси само с една жена. Fuck off. Ставам цинична.

дълго завръщане

Дъждовна утрин. Прохлада и обичайните шумове на града. Кафе на прозореца с гледка към зелена площ и кестен. Само преди 30 часа ситуацията беше друга – безкрайни поля, лек вятър и селца, потънали в зеленина.

pole

Радвам се, че си отидох до родината, макар и само за седмица. Стори ми се и малко, и много. Видях семейството си, прекарах с тях Великден и въпреки противоречивите чувства, които ме завладяваха постоянно, беше освежаващо преживяване.

lqstovichki

Сега съм изпълнена с нови сили да се изправям пред предизвикателствата на дните си тук. Имам повече оптимизъм, че нещата вървят към добро, както и че всичко все пак има някакъв смисъл.

kotka

Очаква ме завръщане на работа днес, завръщане към обичайната обстановка в тая квартира (голямо чистене ме чака!), както и нов сезон, което в края на краищата означава, че колелото се завъртя по-бързичко отново.