след Нощта на музеите

DSC_1855

осъзнаването, че сме прекалено ограничени да възприемем чуждите опити за себеизразяване и твърде отегчени да видим класическите

Advertisements

Вкусът от/на детството

pizza

 

Днес детството ми се втурна като хала в объркания ми ум, обгърна ме като топла жилетка през зимата и ме накара да въздъхна замечтано.

Купих си пица на тръгване от работа. Гладна бях ужасно, цял ден карах на кафета, накрая в жегата поех към нас. Излизах от един подлез, лъхна ме особена миризма. Влязох в първото място за закуски и си избрах затворена пица. Нямах въображение за друго.

Само че отхапването от нея ме накара да полетя към детството си. В България. Когато там още нямаше пици, поне не в моето градче. Някой беше ходил някъде, беше ял, после домъкнал идеята, правеше пици до училището.

Най-обикновено тесто с плънка, нищо и никаква закуска, но така се е запазил тоя вкус!

Вървях с едва отхапаната пица, беше като открехната тежка врата, като припукващ звук от старо радио, с вкус на счупени приятелства, забравени лица, неспазени обещания, изгубени телефонни номера, недовършени домашни, изпяти песни, захвърлени в ъгъла обувки, погубени рецепти, свършени филми…

Благодарност съквартирантска

Да купиш бира – половин пара.

Да поправиш мивката в банята – пет минути.

Да напишеш бележка – десет секунди.

Да намериш написана с разкривен почерк бележка, подпряна на кутийка с бира – безценно.

 

fix

🙂