несправедливо

shareno

Гледах я, докато се отдалечаваше и ставаше точка. Моята леля. Която ме е научила на толкова много! Която ми е дала всичко, което майка ми не успя. Която винаги ме е разбирала по един особен начин. И очите ми се пълнеха. При мисълта къде се връща след два дни. И колко е нещастна там. И как повтаряше колко е щастлива днес тук. С типичната си детска наивност повтаряше, че може да умре спокойно, защото е видяла всичко.

Колко само ще ми липсват, когато си заминат!

А тя, моята леля, е толкова жадна за култура! И се хващаше за всяка орнаментирана порта. И попиваше всяка гледка. И как ми подари подарък за рождения ден. Нещо малко, в нейн стил. Което никой друг няма да направи.

Вървях и плачех. И се обръщах да я видя – остарялата ми без време леля, която се отдалечаваше с нейната типична походка и носеше със себе си дъх на летата на село, намачканите хартии, от които ме учеше да правя оригами, влажният дъх на книги, които ходехме заедно да вземаме от селската библиотека, шумовете на всички домашни любимци, които вземаше да гледа, докато седеше сама в апартамента, а децата ходеха на училище и растяха…

podaruk

И си мислех, колко много я обичам. И колко несправедливо я е захвърлил Господ в оня малък и тъжен град, в който тя живее със свекърва си, в компания на филми и книги, които й дават всичко, което никога няма да види.

Advertisements

Когато – тогава

empty

 

Както безлюбовно си седяхме, разправии до безкрай, и тъжни разговори, така изведнъж вече втора нощ не спя, за да му избирам… коте!

Подарък ще му правя, чанта купих, остава коте да намеря.

Гледам, подаряват котенца. Стотици. Искам да избера някое грозно, което никой не би взел. Но пък и да не е съвсем бебе, че как се гледа сукалче без майка?!

Прегледах стотици, искам някое „да ме викне“. Да ми стане мъчно и да го взема. Намерих много такива, ама те все далече от мен, нямам възможност.

Не знам да гледам коте. Само в двор съм имала, при това за малко.

Но той е фен, цял живот гледа котки. От сума време ми повтаря, че трябва коте да си вземе(м). Ето – сега ще взема аз и ще му го занеса за рождения ден. Да видим тогава дали ще си седим безлюбовно…

безлюбовното следобедно седене

Седяхме на ония супер романтични фонтани, дето се трупаха туристи да снимат синхронизацията. И аз исках да крещя от безсилие.

Почна тоя ден с объркано събуждане посред нощ от кошмар и мъчно заспиване после. Сутринта – главоболна, хаотична и тъпа. Обаждане на майка ми за рождения ден. Неемоционално и кухо пожелание от мен. Нервен разказ от нея за това, какво са правили. Дрямка в следобедната жега, събуждане от М. и идването му/

После фонтаните. Там – заядливи подмятания, опити за манипулация и от двете страни, явна непоносимост към мнението на другия, напиращи в моите очи сълзи, безкрайни обяснения и накрая – безмълвно прибиране до нас. Разделяне пред вратата с неговото „Няма да се откажа от теб“ и моето примирение от факта.

Колко още? И защо?

brz

откраднато

странно чувство е да се прибереш и да завариш веригата на колелото самотно висяща. разбита. и без колелото на нея. не мога да си го обясня, дори не разбирам защо са го направили. безпричинната проява на лошотия винаги крайно ме е озадачавала.

 

lock