детство наше

stress

 

– Како – влезе и каза брат ми – на твоето легло няма чаршафи…

Милото ми братче! Не беше разбрало играта на възрастните.

– Нищо – прошепнах му и махнах с ръка, защото баща ни миеше чиниите в кухнята и със сигурност жеше чул, а не исках да обяснявам пред него.

Издебнах момент и се качих при брат ми в стаята ни.

– Той ми е гадже… – казах предпазливо.

А брат ми сви рамене и каза: „О…“

Аз замълчах, щото не знаех какво повече да обясня.

Беше в навечерието на рождения ми/ни ден, аз играех свенлива игра на двойка с М, а малкото ми братче – не чак толкова малко с 22-те си години все пак! – не беше схванало цялото ми „нас“ и „ние“ по време на късната вечеря с него и баща ми.

Тогава сериозно се замислих. Дали не отивам твърде скоро и твърде далече, като водя М. у нас, вечеряме с баща ми и брат ми (които цял ден бяха готвили заради нас) и си играем на влюбени, като аз май не съм…

Донякъде изпитах жал към братчето ми – защото на 22 трябва вече отдавна да си изпитал от тая сладост любовната. И леко се ядосах на себе си, че не бях достатъчно убедена в чувствата си.

Сега – на прага на съвместния си живот с М. – се чувствам точно така, както оная вечер. Тогава седях на кухненската маса до 3 сутринта, много след като всички бяха легнали, и си спомнях дните, в които с брат ми просто мерехме живота с един аршин – този на детството.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s