Любовни приказки

DSC_0588

 

Приказка 1:

Запознах се с естонката Хелина преди цели 7 години. Деляхме общежитие и студентски несгоди цели 10 месеца.А после всеки се прибра в родината си. Не може да се каже, че бяхме станали кой знае какви приятелки, но споделянето на живот в чужбина ни беше сближило и държахме връзка и след завършването.

Вчера се видяхме на чаша чай и си разказахме набързо как ни вървят нещата тия дни.

Тя ми разказа своята приказка.

Срещнала го един четвъртък на летището в Талин – той идвал за изложба, която тя организирала. Дори не трябвало да е той, а друг художник, но в последната секунда се оказал той поканен. Изложбата била в петък, В събота трябвало да пият вино в нейната къща, но се оказало, че виното е свършило и пили чай цяла нощ. В понеделник той й казал, че я обича. След по-малко от 5 месеца онлайн любов тя долетяла в родината му. Сгодили се. Вече планират децата си. Живеят в една стая, в която има два шкафа, матрак на пода, котка и разбрицан фотьойл. Никога не се карат. Красотата на творбите му – той е скулптор – ги е обгърнала, а те – щастливи, че са се открили, пърхат от щастие.

Приказка 2

„Заряза ме. Заради някой си. Поне имаше доблестта да ми го каже. Единствената, която го направи. Ебаси и скапаия живот“, пише Коста в мейл от оня ден. Само това. Но е достатъчно. Да си представя ситуацията му в момента. Да го съжаля и да искам да му помогна. Да се замисля за съдбата, оня там горе/долу, и какво толкова трябва да има човек, за да е поне мъничко щастлив…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s