едногодишен сън

DSC_3410

 

Днес се случи нещо. Сякаш някой ме събуди!

Спах цяла година.

Без да се затруднявам чувам похъркването му на дивана в съседната стая. След малко ще се изпоти и всичко ще се намокри.

Обаче на мен не ми се спи. Не искам да спя. Хората хубаво са си го казали, че от сън спомени няма.

Нещо не ми идват думите днес. Прекарах тежка – емоционално! – вечер и напрегнат ден на работа. И се прибрах със сълзи в очите, след като се бутах с тълпата на фестивала на рибата, след като М. седеше и ме гледаше влюбено, и ми обясняваше как не вижда нищо друго освен мен, и колко аз съм значела всичко…

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Реших, че ще почна да излизам. Ще си намеря приятели, познати, компания, или просто някой, с когото да пиянствам. Ще се върна към старата игра на „излизам да пия в петък и събота“, или когато там се падне. И дано това не е сън.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s