за принцесите и работата

Когато М. ми каза: „1000 евро“, помислих, че това е сериозна оферта. После ми каза и каква точно е работата. А аз не можех да се отърва от усещането, че потъвам. Работа в офис. Опаковане на пратки. Сама. Пращане по куриер. Разговори с клиенти по телефона. Проследяване на поръчките. И първите 6 месеца няма да имаш никаква работа, добави той. Но утре сутринта трябва да кажа на човека.

А аз изтръпвах и ми се размиваше пред очите. Сама. Ще опаковам кашони и ще отговарям на клиенти, които си търсят поръчката. Сама. От 9 до 5 пет дни в седмицата. Сам-сама в целия офис. Ще откача.

А после се мъчих да спя. След като отказах „страхотното“ предложение. Парите не са всичко, казах му. По дяволите, не са всичко! И къде е предизвикателството в тая работа, питах го, а той само се усмихна снизходително.

Първата половин година нямало да има работа и съм щяла да се почесвам по цял ден. Откачих. Не можех да повярвам, че чак толкова не ме познава. Че смята, че бих била щастлива да получавам пари за правене на нищо. Че иска да ме купи с 1000-та евра. Че той отдавна се е продал и отдавна не прави това, което харесва, заради парите.

„Съжалявам, че не мога веднага да те направя принцеса“, каза той и за мен всичко свърши. Загубих звук и картина, И просто си тръгнахме.

DSC_2985

 

И аз закрачих в зори към офиса на сегашната си два пъти по-зле платена работа. И днес колежките ме дразнеха по-малко с кокошите си разговори.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s