кафе от непозната, малко декупаж и слънце, което не иска да грее

DSC_4187

Денят се познава от сутринта, казват, а в моя случай – от кафето! Първото беше слабичко, нещо не го усетих и реших да се разходя. Краката ме отведоха до ИКЕА, където реших да вляза да си купя нещо много необходимо, както обикновено става, когато ида там. Е, не си купих нищо, освен лепяща четка за котешки косми, но реших да пия кафе.  Не че тяхното е нещо особено, ама и какво друго да правя в ден, в който всички са на работа и никой няма свободен. Наредих се с чаша за кафе и една за сок, а пред мен възрастна дама си плащаше поръчката, състояща се от кафе и бадемова торта. На касата ме питаха имам ли карта „Фамилия“, аз свих рамене по навик, когато ме питат нещо, което не ме касае, и отминах. Отидох да си сипвам сок и там беше лелята с бадемовата торта.

– Ех – усмихна ми се тя – ако знаех, че нямате карта „Фамилия“, щях да предложа моята, все едно съм си купила 2 кафета и така и вашето щеше да е безплатно!

Неочакваните малки добринки – или намеренията за такива – толкова ме объркват, че не зная какво да кажа. А аз рядко не знам какво да кажа. Усмихнах й се объркано и забързах към една маса до прозореца. Пих кафето все едно ме беше почерпила тая женица. И не можех да се начудя на себе си и защо не мога да кажа „Да, благодаря, би било хубаво!“ или някаква такава дивотия.

После – разходка из слънчевите задни провинциалоподобни улички на нашия квартал и декупаж на 2 бурканчета – със спорен успех.

Денят се позна по кафето – лек и омаен като пролетен вятър.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s