Последните 6 дни

24 май

Седя си у нас, в родната къща, с нищо за правене и много за мислене. По телевизията се въртят „любимите“ ми думички: лайв предаване, дейли епизод, селфи, инспириран от, адмирирам… Наслаждавам се на хубавото време и спокойствието. Малко градче, тихо и забравено от Бога. Идеално за почивка!

26-ти май нощта срещу 27-ми

Дъждовно пътуване с котка и бучащ бус. И бесен скандал още с тръгването. Караницата преминава в „да видим кой ще мълчи по-дълго“. И така караме през цяла Румъния. Дремя, събуждам се, после пак се мъча да спя, но упорито си мълчим. Решавам, че трябва да се разделим. Казвам го и го обсъждаме. Пак се скарваме.

27-ми

На работа съм и не мога да разбера ден ли е, нощ ли е, тресат ме нерви от караницата и искам да избягам.

28-ми

Спонтанно готвим спагети, аз се напивам с вино и знам, че на другата сутрин ще се мразя, че така се нафирках…

29-ти

Отивам на работа в 7:30. Главата ми е международна гара, през която минават сто влака в секунда. Правя кафе. Гледам с едно око монитора и търся какво да е breaking news. В 8 се отваря вратата, влиза колежката и пита: „Ти защо си на смяна, днес съм аз, нали се сменихме!“

30-ти

Решавам, че не мога да чакам повече да стане лято и да изляза в отпуска. Щото лятото вече е тука, а аз нямам дори лек план за него. Резервирам билети за едноседмично ходене до при Гури. Правя го механично, все едно всяка седмица купувам билети до Кипър. Ще се видим. Ще си говорим. Ще си пием бири/ром/водка или квото и да е там. И ще си пушим лулата на приятелството. Щото така е писано. И така трябва. И все някога настъпва лято. Едноседмично макар. Ама ще е лято!

31-ви

Следва. А какво ли предстои?

20140528_190602

Advertisements

Колелото

DSC_4349

Не може все да си отгоре. Колелото се върти и е нормално да слиза долу.

А когато ти откраднат колелото, което те е спасявало от еднообразието, е завъртане с пълна сила надолу.

Влязох уж за малко да пазарувам, като заключих прилежно веригата. Ама открих само празната стоянка за колелета…

„Други само се мокрят…“

Вярна на тезата, че лошо време няма, има само неподходящо облекло, реших все пак да изпълня плануваното за днес. А то беше: 1. Да ида да купя салатена купа, защото ми дотегна да ям салата от тенджера; 2. Да купя 2 постелки за столовете в хола, защото почват да дерат паркета, а не ми се ще да се разправяме с хазаите за това: 3. Да купя гъби, за да сготвя една френска манджа с вино.

Можех да избегна излизането, защото нито едно от горните три не беше спешно. Но все пак реших, че като съм си наумила нещо, то трябва да стане и облякох непромокаемото яке.

Навън валеше като из ведро, духаше и силен вятър, но все пак е 15 май, а не 15 ноември, така че закрачих смело.

Толкова се кефех да си вървя сам-сама по улиците, че чак не ми се щеше да спира да вали.

Малкото хора, които срещнах, бяха или в бясно фучащи коли, или намусени под чадъри, или скрити под козирката на някой вход. Чудна работа, мислех си, тия хора що така се страхуват от дъжд? Да кажеш, че цял ден трябва да работят на открито – да ги разбереш. Ама те просто трябва да идат до магазинчето на ъгъла и сложили намръщените физиономии.

И друго! Само след около половин век (а може и по-скоро!) светът ще има страхотен проблем с водата. Няма да стига. И няма да я има. Тогава всички ще са благодарни, когато ръсне малко дъждец.

Както казва Боб Марли: „Някои хора чувстват дъжда. Други просто се мокрят.“

 

20140515_133359

20140515_134225

20140515_142429

 

Вещи/Един тиган във формата на сърце

Напоследък много се запалих да гледам разни неща втора употреба. Попадам на разни интересни предмети, от които хората искат да се отърват. Продават ги за символични суми обикновено, просто за да ги разкарат от дома си. И така вчера видях две ретро бутилки, няколко лампи и едно тиганче във формата на сърце.

Не пия и не пуша, а и рядко излизам, така че мога да си купя някоя такава дреболия, която да ме радва. Веднага писах на човека и се разбрахме за днес.

20140514_194622

Сутринта ми започна с разходка из квартала. Вървях си между добре подредените дворчета, наслаждавах се на саксиите с цветя по прозорците, питах се какви ли хора живеят в цветните къщички, всичко беше свежо и красиво заради дъждовното време тия дни.

20140514_121824

А после се видях с Джонатан. Тоя със сърцето-тиган. Или тиганът-сърце. Полафихме си и аз за пореден път се питах защо не срещам такива хора по-често. Той беше застаряващ англичанин, който решил да се отърве от многото натрупани вещи. Щото щял пак да се мести в друга държава. Опитвал се да го дава скромно, но все трупал багаж. Ах, казах му, историята на живота ми е това.

20140514_201820

 Не знам дали ще пържа някога яйца в тиганчето, ама винаги съм искала да имам такова:)

20140514_204512

 Два пъти ми се е случвало да се разделя със скъпи вещи. И двата пъти не го обмислях, просто се случи. Оставих след себе си книги, дискове, обувки, дрехи, нощни лампи, чаши за вино, гювечета, малки електроуреди и какво ли не. И дори не съжалявах.

В „Боен Клуб“ едно време казваха, че The things you own end up owning you и това е истината.

 

 

 

 

Стопаджията

Връщахме се от сладкарница, преситени и мързеливи, когато на една спирка ни махна един. Стопаджия в столицата! Ей така, маха си пичът на една автобусна спирка, и ние направихме естественото – спряхме. И той невинно каза: „Ама ако може, до центъра да ме метнете.“

Заговорихме се. Някакъв „свирчо“ – както го нарече М. – си изпуснал автобуса и решил да провери дали хората са мили. Сладур. Ще ходи до Истанбул на стоп през България с някакъв приятел. Разпитваше ме за стопаджийството в България. После каза, че много мило да го качим, той само си правел експеримент. Свалихме го до центъра и си продължихме.

DSC_3155

И се сетих за случаите, в които аз бях така свободна и ей така се грабвах на път, макар и не до Истанбул. И ми се прииска да се махна…

 

„Ти освен да се цупиш, друго не можеш“ или защо ще е време да тръгвам

Мечешки парк през уикенда. И случайна изложба на американски автомобили. Скандал в неделната вечер. Спане на дивана. И после понеделник, вторник, сряда: закарване на работа, прибиране от работа, лягане. В тоя ред. Три поредни. Днес – поредната култова реплика, че аз освен да се цупя, друго не мога. А аз така искам някой да повярва, че мога и друго! И да спре да ме третира като движима собственост, която закарва на работа, после прибира от работа.

Тъпото парче се оказах аз накрая. Щото той си е това от самото начало, а аз си въобразявах, че ще се промени. Ще се окаже нещо повече от бесен работохолик, на който всички вечно са му виновни за какво ли не. (Най-дразнещо е, когато шофира. Агресивно изпреварва и непрекъснато обвинява хората, че искали да го избутат от пътя. Сякаш всеки, освен него, е малоумен, и само той знае какво прави на платното.)

Блогът няма да ми намери нова квартира и сили да се изнеса, но имам още едно писмено доказателство пред себе си, че… се оказах тъпо парче.

 

DSC_4413

DSC_4461

DSC_4475