А.В.Б.

Инициалите в името му са объркани. А.В.Б. Ако бяха подредени, сигурно всичко щеше да му е по ноти. Но не е. Той е толкова естествен, малко невъзпитан, доста честолюбив, не много приказлив, леко мързелив, страстен пушач, разсъдлив без да е досаден, страхотен шофьор, с проблем с алкохола, дива душа, и абсолютно незабравим.

Винаги, когато се връщам у дома, се сещам за него. И го търся, скрита зад слънчевите си очила, под сенките на парка, в одимените кафенета, из колите по улиците…

„Човек не знае какво има, докато го загуби“ – мъдро и много на място за А.В.Б.

След толкова минало време, свършени връзки и разбити мечти, още не мога да преценя какво точно загубих и най-вече – защо, когато се имахме, не успяхме да се опазим от света. И сега и двамата сме посвоему сами, но животът не е бразилски сериал, в който да наместиш парчетата на пъзела с едно движение.

Сега ми остава само тихо да го обичам и никога да не призная на глас, че сгреших, отдалечавайки го от себе си.

DSC_3708

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s