За restart си говорим май

Малко на село тия дни. А там – дъжд, безвремие и краставици с кал, които с брат ми ръфаме по пътя от бостана към дома. Малко разходки из района. Красота.

После е София. Езерото Ариана. Бири. Цигари. Един близък приятел и други хора. Смях. Квартира в Гео Милев. Препечени на скаричка филии със салам и кашкавал. Бира и тераса на таванската му с гледка към града. Яко.

Неуспешен опит да се прибера във Втората Родина. Оставане у нас с баща ми. Пак няма място за мен от стоката, която М. е натоварил вчера. Е, ще си обикалям улиците на родното градче с очуканото колело и ще си кибича сама на брега на реката. 

Скандалите с него са ежедневие. Не ми се разправя.

А V. ми пише тия дни за рестартиране. За дефрагментация на тоя диск и зареждане на нов. Праща песни на Остава и май ми липсва. Цели 3 години откакто го видях последно, обаче все едно вчера беше. Нямам отговор какво и дали.

Най-сънливото ми лято е това. Не намирам смисъл да бързам, давам го по студентски скромно и по детски безгрижно.

Никой не ми пише, нито се обажда, но страшното (а дали е страшно?) е друго. Че не ми липсва никой.

Не знам какво ми се прави, какво искам да работя или къде да живея.

Историята е жалка, знам. И спирам.

DSC_5254 DSC_5267 DSC_5379 DSC_5397

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s