Истинска любов

Миналата неделя – среща с Коста и неговата Ели. Прекрасни, както винаги. Излъчваха спокойствие и мир, какъвто отдавна не съм изпитвала аз. И ми вдъхнаха надеждата, че любов има, може да се намери и вероятно е отредена за всеки от нас. Пиене на бира и свиване на цигарки на терасата на таванската им. София беше някъде под нас и далече. Идилия.

По-малко от 20 часа след това, обаче, бях в колата с М. Карахме се. Накрая стигнахме у нас и бяхме толкова измъчени (на мен ми личеше ужасно), че нашите веднага ме подхванаха. Заразпитваха ме защо изглеждам така, а после, когато аз най-сетне се осмелих да им кажа, че М. не е това, което всички си мислят за него, те ме притиснаха. Заобясняваха ми, че компромиси винаги са нужни, че техните отношения нямаше да издържат до сега, ако всеки един от двамата не беше правил компромиси и т.н. За пръв път се чувствах неразбрана по тоя начин в родната си къща. Все си мислех, че нашите ще ме подкрепят в решението да напусна М. и да се върна у нас. Ама не. Те някак ми дадоха да разбера, че трябва да се държа за тази връзка, щото… не знам и аз защо. За пръв път поисках да избягам от всички и да не се връщам никога никъде. Беше странно чувство, а после М. се върна от разходката си до магазина (услужливо ходи да купи кисело мляко, докато нашите ме разпитват) и обяви, че ще ходим до Испания.

По дяволите! От седмица му разправям, че не искам да ходя никъде с него, щото отношенията ни са толкова закучени, че не може повече. И сто пъти му повторих, че няма да ходя с него. Така бях решила. Ама той изстреля тоя план и той се стовари върху кухненската маса с ужасна сила. Нашите бяха във възторг. Как сме щели да се разхождаме, ау колко хубаво, ах чудесно, бла бла.

Върнахме се тук след цяла нощ път и спане на един паркинг с каравани, и цяла седмица вече аз не зная къде да се дяна. Не правя планове за пътуването, защото в крайна сметка всичко ще се определя от моментните ми настроения. А те се сменят тия дни с честотата на светофарни мигвания – ту ми е добре, ту ми се ще да се затрия вдън земя…

Чета „На изток от Запада“ и ме изненадват и така ми харесват тия истории с лоши краища все едно аз самата нямам куп такива…

20141014_023834

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s