Ден 6: Виетнамска супа „Фо“

На шестия ден от постите ядохме супа в един виетнамски ресторант. Известната супа „Фо“ във вегетариански вариант. И се разправяхме с майстори, които почват да къртят банята в понеделник. Тия дни – къпане някъде другаде, още не се знае къде. А котката е все така разгонена. Поне намерих един видео проект, който трае месец и ще работя по него. Всичко се събира накуп, но така е винаги.

20150222_111350

Advertisements

Ден 5: кафе, постни палачинки

Днес се събудих, занесох се в кухнята да нахраня котката и неусетно бях сложила кафеварката на печката и бях застанала да чакам кафето да се свари. Така че денят започна с кафе. И завърши с мини постни палачинки със соево мляко, брашно, лимонена кора, ванилия и зехтин. Реших малко да му отпусна края, след като се оказа, че съседите от долния етаж имат проблем с теч от нашата баня, та ще се започне къртенето още от утре. Палачинките са малка компенсация за следващите дни на майстори, плочки и разгонена котка.

20150227_162102 20150227_121515 (1)

Ден 4: постенето е песен

Днес не се и сетих за кафе. Докато не се наложи да избирам снимка за блога, така че видях това недопито кафе от миналата седмица. Цял ден преливам от енергия, не усещам никаква конкретна липса на храна. Бях и да пазарувам и с презрение подминах щандовете за месни и млечни продукти. Накрая ще стане като с коледните пости – толкова ще съм свикнала с този начин на хранене, че няма да ми се ядат от другите храни.

20150222_132548

Ден 3, сив ден

20150213_144220

Постенето си е мъчна работа, ако преди това си се глезил с храни. Днес ми е много лошо, много ниско кръвно, много отпаднало и цял ден нищо не можах да свърша. През половината ден лежах с главоболие, през другата половина и аз не знам какво правих, всичко е като сън. А и котката се разгони отново! Само седмица след предишното разгонване, ще трябва кастрация, видяло се е.

На обяд изядох филия хляб с маслини и домат, след като едва се дотътрих до кухнята. Все още не пия кафе и вярвам, че всичките усилия ще имат някакъв пречистващ резултат. Май не трябваше така изведнъж да почваме с постите, като до онзи ден ядохме торти на корем, сладоледи на клечка и сирене с килограми. Още не сънувам кафе с мляко, има време значи 🙂

Ден 2, „Ида“, мартеници

Втори ден от същинските пости. Днес съм по-добре, само дето ми се пие кафе зверски. И не спира да ме боли главата. Обаче си забърках една паста от сурови тиквички със сос от домат, чушка, сушени домати, чесън, подправки, орехи и зехтин, която се получи много вкусна.

20150224_154913

А пък милите ми майка и татко ми бяха изпратили мартеници. Тази година е ясно, че няма да правя, щото имам предостатъчно. Обичам Баба Марта и посланията, които се носят с нея, обаче пак ми е малко тъжно, че няма да съм в родината да разменям мартеници.

20150224_134354

Успях да гледам и „Ида“, който спечели Оскар сега. Допадна ми повече от „Бърдмен“, някак ми пасна на мрачното време тук, а и е точно от бавните филми, които харесвам. И май приключих с оскаровите филми за тази година.

Ден 1, Бърдмен

Почнах великденските пости. Официално започнаха преди седмица, но тъй като можеше да се ядат млечни продукти, а аз по принцип се храня с много млечни, не го усетих като постене. Днес е друга бира. Строг пост. Никакво кафе. Никакви хлябове, хумус или каквото и да е готвено. Учудващо, обаче не ме боли главата от липса на редовната сутрешна доза кафе. Но съм адски гладна цял ден и хич не мога да се заситя. Знам, че ще е само няколко дни така, после ще му свикна. Вчера прекалих с кафето с мляко, сладкишите и сиренето, та днес е трудно..

Гледах Бърдмен следобяда, щото спечели много награди, а аз Инариту го харесвам по принцип. Особено Amores perros. После и 21 Грама, а и Biutiful. Някак очаквах нещо повече от филма точно заради режисьора. Не ми пасна. Да кажем, че не го разбрах съвзем, защото ме мъчи глад 🙂

20150223_135545 (1)

Пак за Левски

Левски, та Левски! Тия дни всичко живо в родината полудя да говори за Левски. Не разбирам какво толкова е станало и защо хората не могат да гледат на „Дякон Левски“ просто като на филм, като на изкуство с всичките му режисьорски виждания. Още не съм го гледала, но не вярвам да се шокирам чак толкова. В крайна сметка и в „Мария Антоанета“ на София Копола младата кралица е представена като наивна, глуповата и вятърничава, като тя в действителност доста се е занимавала с политиката на страната си, в „Смело сърце“ шотландците носят полички, като всъщност това се е случило има-няма 4 века по-късно, а в „Апокалипто“ конкистадорите са представени почти като месии, като е исторически факт, че 90% от местното население умира точно заради пренесената от новите заселници едра шарка…

Ще гледам филма за Левски и няма да пиша нищо по темата, и без друго тя много пъти се превъртя.

20150216_124122