Ден 27: Je suis Нягол

Алек Попов казва, че най-сигурният лек срещу носталгията на живеещите в чужбина българи, е четенето на новини от родината. Това много бързо ще излекува човек от носталгични настроения.

И колко само е прав!

Днес съм потресена от историята за убийството на човек във варненски мол. Няма да разказвам историята, защото и без друго ми е тежко на душата, но става въпрос за някой си Нягол. Обикновен човек. Даже толкова обикновен, че охранителите го пребили до смърт. Човечецът имал някакви психически отклонения, но не е бил заплаха за обществото. Обичал да ходи „да си купува кафенце“ (според роднините му). Не е ясно защо точно, но е ясно, че младежите гардове (на по 19, 22 и 25 години) са го били два часа на паркинга в мола. Докато Нягол умре.

Случило се преди няколко дни, но аз научавам едва сега в опит да се отърва от носталгията и отваряйки бг сайт с новини.

Толкова ми е криво, срамно и страшно, че не мога да опиша с думи, нито да избирам снимка за тази публикация. А и съм абсолютно безсилна да направя каквото и да е, освен да мрънкотя тук или евентуално в Социалната мрежа. Д

Някакъв протест се организира утре пред този мол във Варна, но съм убедена, че няма да има много хора. Ако беше чалга, друго щеше да е.

Както е казал поетът: „Не сме народ, а мърша!“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s