Битови истории

Пренасянето ни от една квартира в друга се проточва. Вече две седмици всичките ми вещи са в кашони, куфари, пликове и раници. Установих (без изненада), че не се и сещам за нещата  Сещам се, че имам някакви дрехи, обаче те са някъде там из торбите в новата квартира. От 10 дни – понеже всеки ден е уж последен в старата къща – нося едни и същи дрехи. Отначало скачах много срещу това, вече не ми пука. Спомням си и че имам шапки, обувки, ластици за коса, някакви украшения, свещници, набор от чаши, снимки в рамки, списания… и т.н.

20150428_082602

За пореден път се убедих, че ние сме само жертва на вещите си и не ние ги притежаваме, а те притежават нас.

Advertisements

Гидовете са мираж

Винаги съм искала да работя като гид. Така де – водач на разни хора из града. Ама обявите, на които попадам за гид, искат все лицензиран такъв. Около 1000 евра струва. Нямам ги, а няма и гаранция, че ще си намеря работа бързо, ако все пак ги взема назаем и се запиша (не обичам да дължа пари).

След като вчера написах сух мейл на индиеца, че не искам да ходя повече да му пиша идиотските текстове за хазартните сайтове, попаднах на обява, в която не искаха да имаш сертификат за гид, а просто да обичаш да показваш града на хората. Чудно! Точно като за мен! Веднага драснах една мотивация и след няколко часа получих отговор. Канеха ме на среща в някакъв бар, където щели да имат group meeting. Днес цял ден бях на вълната и се кефех като малко дете от възможността да превърна любимо занимание в работа за някакви пари. Отидох 10 минути преди срещата и почнах да се оглеждам. Бар, фрашкан с ултра пияни британци. Все едно бях в машина на времето! Бях се пренесла в дивите години в Студентски град. Ама наистина все едно бях в „Строежа“ в 3 сутринта… Хората залитаха с бири в ръце, едни пиеха шотове на бара, други шляпаха боси из мястото, хванали се за бутилка вино, с една дума: купон. Никаква следа, обаче, от моите хора с туристическите обиколки. Обиколих трите зали на заведението. Нищо. Само пиян народ. Отидох да си взема бира от бара и питах мацката дали няма идея за тези, дето търсех. Тя беше много отзивчива, истински се притесни, че не може да помогне и дори дойде до масата, на която седнах да ме пита каква точно ни е уговорката. Аз си изпих бирата, оглеждайки се, обаче не можах да разпозная никой, който би могъл да е за срещата. Отворих си мейла (едно нещо хубаво на смартфона, иначе го ненавиждам!) и видях писмо от индиеца. Ми той, такова, дали не мога да му правя видео секция, щото нали с това съм се била занимавала преди и бла-бла. Е, тръгнах си без гидска работа, обаче ще се върна да гледам още малко Боливуд…

20150423_182943 20150423_171937

каква точно ни е уговорката.

Всички къщи си тръгват

Турихме му кръст и на това жилище. Свърши се. Снощи спахме за последно, днес отивам в новата обител, която дори не съм виждала още. С мъничко тъга напускам, както винаги правя с квартирите си. Оставила съм някакви парченца от себе си, вградени са в стените, попити са в пода, вмъкнали са се във фугите на старата баня… Ей така оставям всички къщи! Аз съм котка, която ги пълни с енергия, а после, когато изгонят котката, остава само енергията. Ще ми липсва! Като всичко.

п.с. Дори не знам дали в новата къща има балконче, където да сложа цветенцата си…

20150420_183115

20150420_183107

Дни 39 и 40: Приготовления

Вчера и днес се занимавам с приготвяне на торбите за БГ, както и опаковане на апартамента, което е вид подготовка за нашествието на бригадата майстори, които ще обезобразят банята ни. Не че тя сега е първа хубост с тия три вида различни плочки нацвъкани тук и там поради частични ремонти, ама ми е леко притеснено каква мизерия ще заваря.

Занимавам се и с две предложения за работа, за които хората много напираха вчера, а днес никакви ги няма да ми отговорят на мейлите. Сигурно на Разпети петък не пишат писма, ако изобщо са отишли на работа, де.

И се вълнувам от прибирането у нас все едно не съм била в родината от 5 години поне. Ей така – прибира ми се!

20150402_190125

Ден 38: Все по-далече

Вече сериозно почва да ми омръзва да стоя без постоянна работа. Малките неща, които изникват чат-пат, не са особено задоволителни.

Зарових се в сайтовете за работа и скоро установих, че приоритетите ми се сменят всеки ден. Един ден търся работа в медия, друг ден – като преводач, трети път просто прехвърлям обява след обява и установявам, че за нищо не ме бива.

Обаче ето ме – готвя се да си ходя в БГ за десетина дни, че и повече. Да похарча малко левчета, изкарани с превод на последната книга. И да се чудя накъде да хвана…

20150401_163416

За утеха си импровизирах палачинки със соево мляко, ядки и ягодово сладко, които не станаха особено меки, затова ги подредих като торта, вкусно се получи.