Приобщаване

20150519_125251

Сега, по принцип си мислех, че „тиймбилдинг“ е някаква корпоративна дивотия, от която няма много смисъл, ама вече не смятам така. Не знам дали готвенето, което се организира в офиса всеки вторник по обяд, е тиймбилдинг, обаче е доста добра идея. На ротационен принцип един или двама човека от екипа готвят някаква манджа. Добре, че имаме голяма кухня с всичко в нея, та тая дейност е възможна. И се оказа доста интересно! След като миналата седмица с колегата Дани готвихме „нещо като паеля“, тази седмица Вера трябваше да поеме щафетата. Занесох се в офиса по обяд и там цареше обичайната дружеска атмосфера около тенджерата със спаначена паста. Храната явно сплотява. Хората бъбреха весело, аз пък носех локум (абсолютен хит сред всичките ми колеги). Половин час неангажиращи приказки, после всеки си продължи работата. Много готин начин да приобщиш хората, признава му се на шефа!

20150519_125245

.изневяра.

В мислите си всеки ден му изневерявам. С какви ли не хора. С доставчика на тайландска храна, който ме чакаше да му платя на улицата, защото не знаеше в кой вход сме. С онзи анонимен тип в магазина за храна за домашни любимци, който избираше витамини за кучето си. С консултанта в магазина за техника в мола до нас. С многобройните велосипедисти, уверено препускащи по велоалеите. Със съседа с бебето от долния етаж. И с приятелчето му с дългата коса, дето му беше на гости днес… С всякакви хора му изневерявам всеки ден. Представям си сценарии, измислям си случки, въобразявам си друг живот…

20150519_161509

Цитат от „Мравки и богове“

Скоро се запътвам към нищото, Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя, стига ми. И тъй, не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, където си се родил, не пускай корени, не си дърво, за мъж и вятър няма граница. Угаждай на душичката си, каже ли ти: дай ми вино – дай й, каже ли ти: дай ми маслинка – дай й, не я насилвай, но и не я лишавай, въздържаността е вредна като прекаляването. И трето, с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.

Стефан Цанев, „Мравки и богове“

Тия дни

Вчера беше първи януари и си самообещавах неща! А ей го вече е Гергьовден. Почти.

Унес, сън, всичко се размива в една обща каша от нищо.

Тия дни, освен че се самообучавам с един видео софтуер (т.е. – мъча се да науча как работи, като гледам клипчета в нета и пробвам), което е с цел изкарване на малко пари, нямах нет в новата къща и понеже валеше, беше студено и не ми се излизаше, четох. Стефан Цанев и неговата „Мравки и богове“. Почти я изгълтах за ден и половина. Оставих си малко за край за днес. Така ме обсеби, че дори една позната, с която се видях, подхванах да разпитвам за разни събития (уж приключили през 89-та) от историята на родината ни мила. И тя набързо ми разправи, как дядо й отказал да даде земята в ТКЗС-то и за наказание били низвергнати от съселяните си, после боядисали вратата на къщата им с надпис „фашисти“, и все пак им взели земята, а дядото от мъка умрял на място, оставяйки баба й с невръстни деца на ръце. И така нататък…

20150503_084255 (1)