Тия дни

Вчера беше първи януари и си самообещавах неща! А ей го вече е Гергьовден. Почти.

Унес, сън, всичко се размива в една обща каша от нищо.

Тия дни, освен че се самообучавам с един видео софтуер (т.е. – мъча се да науча как работи, като гледам клипчета в нета и пробвам), което е с цел изкарване на малко пари, нямах нет в новата къща и понеже валеше, беше студено и не ми се излизаше, четох. Стефан Цанев и неговата „Мравки и богове“. Почти я изгълтах за ден и половина. Оставих си малко за край за днес. Така ме обсеби, че дори една позната, с която се видях, подхванах да разпитвам за разни събития (уж приключили през 89-та) от историята на родината ни мила. И тя набързо ми разправи, как дядо й отказал да даде земята в ТКЗС-то и за наказание били низвергнати от съселяните си, после боядисали вратата на къщата им с надпис „фашисти“, и все пак им взели земята, а дядото от мъка умрял на място, оставяйки баба й с невръстни деца на ръце. И така нататък…

20150503_084255 (1)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s