Бивше момиче

Заведохме я днес. За 40 мин. от женска котка се превърна в безполово котешко същество. Цял ден стои под леглото, не иска да излезе от скривалището, мъчно ми е ужасно.

Главата ми се върти. От неспането снощи, от погълнатите ром и кола, от изпушените цигари, от последвалите емоции след това…

Всичко последните 4 седмици се размива в една обща каша, която вече е толкова люта, че не мога и да сръбна от нея.

Върти се колелото, бясно се върти. За един час съм горе, а после пак съм долу…

Чудя се това ли е по-добре, или летаргичната дрямка, в която бях унесена година и половина.

DSC_7724

Мусаката на вината

Колелото на живота така се върти, че година и половина лазиш по дъното на собствената си бездна, а после за един миг си най-горе и почти летиш. Поне аз съм така.

Последните няколко седмици са като сладък сън в гореща лятна нощ – много искаш да видиш какво ще стане в края на съня, но се будиш постоянно от жегата, плуваш в собствената си пот и вина, и искаш да заспиш да си досънуваш, но не можеш…

Не искам да разказвам  за него. Защото е глупаво да го рамкирам, но да – той ме кара да искам да живея тук и сега, да си купувам дрешки и да си лакирам ноктите всеки ден в червено. Провокира у мен инстинкти, за които не съм и подозирала. Доста примитивно е всичко, знам. И различно от последните две години от живота ми. Бях послушна, лягах си рано и готвех често, чистех всеки ден и имах най-подредената къща в тая държава. Вече не. Сега съм дива котка. И май това искам. Поне докато е възможно…

И да, сготвих мусака на човека, с когото живея, няколко часа след като си бях тръгнала от леглото на другия… Най-виновната мусака на света беше това.

20150712_204630 Изобщо нямам представа какво символизират жълтите рози, но в кошничката на продавачката на цветя, която се мъчеше да продава посред нощ в заведението, имаше червени и жълти, и той купи жълтите… Не обичам рязани цветя, но това беше сладка постъпка… А половин час по-късно замина при гаджето си…

Заедно разделени

20150701_174952

Ирония е, че намерих забравен в квартирата албум на Анук със заглавие „Разделени заедно“. Или „Заедно разделени“. Все тая.

Въпросът е, че през последните две седмици и половина, аз се чувствам точно така.

Всичко ми е като филм. От хубавите. От онези, дето гледаш и си мислиш: „Е, не може да е чак така… тия неща на живо не се случват“. Да, ама се случиха!

Случи се да срещна човек, който да предизвиква изпотяване на дланите, учестен пулс и перманентна усмивка на лицето.

И се случи той също да изпитва подобни емоции. Поне така изглежда.

Но, разбира се, както в по-доброто кино, нищо не е толкова просто и лесно. Пречките си имат имена. Неговата приятелка. Моят партньор-съквартирант-бивше гадже. Нашите общи колеги, които умират за клюки.

Дори не мога да изразя с думи вълнението, което този човек предизвиква в душата ми всеки път, когато ми напише ред. О, да! Тайните чатове и скришните целувки по ъглите.

Ако беше лесно, сигурно нямаше да ми е интересно.

За видим колко още разделени заедно.