Зарежи работата. Купи си билет. Хвани тен. Не се връщай никога…

444444444444444444444

Изненадващо срещнах този младеж в един трамвай. Питах го мога ли да снимам тениската. Заговорихме се кратко. Мечта, рече той, непостижима за повечето от нас. Колко прав е само…

Мирно. Тихо.

Сега е тихо.

Мир.

Спокойствие след буря.

Бурен август – драми любов, среднощни смс-и, сълзи, безпаметни напивания, отчаяни писма до М.Х, технически проблеми със сайта, чувството, че нищо никога няма да бъде наред, емоционален махмурлук, пропадане…

Още по-бурен септември – отпуска в БГ, пътуване до припадък, нови хора, пиене до сутринта, безкрайни усмивки, уловени на снимки, щастие да видя стари другари, желанието да се върна да живея в родината, безумната красота на планината, мечтата да остана там, шумът на морето, чувството, че всичко става все по-хубаво, все по-добре…

Сега е тихо. Усещам се заредена, виждам красотата около себе си, искам да живея…

DSC_8205